12 от най-красивите птици в света

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не е предназначен за реклама или ръководство за покупка. Преди покупка е необходимо да се направи специализиран съвет.

Природата щедро е дарила птиците с красота. Някои пернати екземпляри са толкова привлекателни, че перата им се използват като бижута. Например английските учени дълго време не можели да повярват, че райските птици могат да съществуват – те били толкова невероятно красиви. Въпреки че моряците щедро са предоставяли на научната общност в Обединеното кралство пълнени птици.

Събрахме 12 от най-красивите птици в света, за да можете и вие да се насладите на красотата на тези удивителни същества.

Класация на най-красивите птици в света

Пауни

Оценка: 5.0

Разбира се, трябва да започнем с птицата, отглеждана за красота от най-царските и привилегировани особи – индийските шахове, гръцките и римските императори, китайските и японските благородници – пауна. Този представител на семейство фазани съпътства човечеството от 3000 години, като ни радва с красотата си.

Паунът е известен преди всичко с оперението на опашката си. По време на брачните танци и за да покаже превъзходството си, птицата разкрива огромен чифт синьозелени пера с „очи“. Опашката може да бъде дълга до 160 см – няколко пъти повече от самия паун! За самите птици обаче тази „украса“ има чисто утилитарен характер. С помощта на ярката си опашка мъжките пауни привличат женските, като организират пълноценни брачни ритуали с танци и отблъскват по-малко успешните „ухажори“.

Но не само опашката е забележителна. Пауните по принцип са много ярко оцветени – сапфирена шия и гърди, пъстри черно-бели крила, отличителен кичур на контрастната глава.

Само мъжките пауни са толкова ярко оцветени. Женските са много по-слабо оцветени, сиво-кафяви, без впечатляваща опашка. Само гребенът им е подобен на този на мъжките, но също е кафяв.

Пауните са частично опитомени птици. Ето защо те се срещат в почти всяка зоологическа градина. А с достатъчно голяма волиера (и добър бюджет, разбира се) можете да отглеждате пауни дори у дома.

Quesal (Кетцал)

Оценка: 4.9

Кесалът, известен още като кетцал, е забележителна птица не само от гледна точка на красотата. Той е и истински символ на свободата! Кесалът няма да бъде намерен в плен – той изисква огромно пространство за живот, а веднъж попаднал във волиера, започва да изсъхва и накрая умира.

Кесалът е истинска емблематична птица. Почитан от древните маи, той е смятан за въплъщение на бога на въздуха. А в съвременна Гватемала паунът е национален символ и национален символ на свободата.

Кесалът, подобно на другите създания от джунглата, е много ярко оцветен и пъстър. Яркочервен корем и гърди, изумруденозелени крила с черни пера, забавен кичур на главата. Но най-впечатляваща е опашката. Катедралата „Успение Богородично“ във Владимир е огромно същество, дълго до 35 сантиметра и съставено от две зелени пера, които се развиват по време на полет.

Кизелите са редки птици, включени в Червената книга. По време на завладяването на Южна Америка от конкистадорите, тези пътешественици безмилостно изтребват „символите на свободата“. Въпреки че месото на кесала не е вкусно, дългите му опашни пера са твърде привлекателни и европейските благородници се опитват да украсяват с тях костюмите си.

Днес кесалите са защитени от няколко гватемалски и международни организации. Както беше споменато по-горе, тази птица не живее и не се размножава в плен. Затова си заслужава да посетите южноамериканската джунгла, за да се полюбувате на красотата ѝ.

Райски птици

Оценка: 4.8

Трудно е да се избере само една райска птица, която да се включи в списъка. Защото всяка от тях е безумно красива, привлекателна и интересна. Семейството на райските птици включва общо 45 вида, които се срещат главно в Нова Гвинея.

Райските птици се отличават с ярко, многоцветно оперение. Дори и да не изглежда впечатляващо на пръв поглед, по време на сватбения танц може да се демонстрира цветна феерия. Например удивителната райска птица (Lophorina superba) прилича на обикновена градинка в спокойно състояние заради яркото си черно оперение. Но точно в момента, в който танцът на чифтосването започва, птицата разкрива блестящата си синя гръд. Специалната структура на оперението и специалните мускули карат тази яркосиня птица буквално да свети и да „мига“.

Друг интересен вид е синьоглавата славна райска птица. Оперението ѝ е буквално във всички цветове на дъгата. Гърбът е ален, гърдите – зелени, крилата – кафяви, шията – жълта, главата и краката – сини. Особено интересни са опашните пера, които са дълги и извити, като се извиват в спирала.

Астрапията на принцеса Стефани също се отличава с луксозна дълга опашка. Опашните пера на тази птица са 2-3 пъти по-дълги от тялото и са оцветени в лъскаво, блестящо черно. Освен това астрапията на принцеса Стефани се отличава с интересна яркосиня „яка“ от пера.

Много райски птици са пострадали от бракониери и обезлесяване, затова са включени в Червената книга и са под международна защита. Поради това те почти не се срещат в зоологическите градини.

Синя сойка

Оценка: 4.7

Синята сойка е „птица на късмета с ултрамаринов цвят“, възхвалявана в песни и народни умотворения. И за това има основателна причина. Синята сойка, както подсказва името ѝ, е оцветена във всички нюанси на синьото, от небесносиньо до сапфирено, почти черно, и затова е невероятно красива.

Трудно е да се открие друго оперение по тялото на синя сойка, което да не е синьо. Само че крилата им са със снежнобели ивици. А „ръбът“ около шията, който на пръв поглед изглежда черен, всъщност е с цвят на дълбок сапфир. Дори клюнът му е тъмносин, като клюн на цар.

Синята сойка е доста голяма птица. Птицата може да достигне до 30 м дължина и размах на крилете до 42 см. Но в същото време, подобно на много други гарвани, той е лек: дори най-големите екземпляри тежат не повече от 100 грама. Тази необичайна комбинация от размери и тегло се дължи на факта, че синята сойка прекарва много време във въздуха. Често мигрира в целия си ареал, като с настъпването на студеното време се придвижва на юг.

Северните сойки са разпространени в Северна Америка. Ето защо по нашите географски ширини тази птица може да се срещне само в зоологически градини. Вярно е, че имаме обикновена сойка, чието тяло има „знак за родство“ с нейната „американска сестра“ – яркосини ивици на крилата.

Мандаринова патица

Оценка: 4.6

Мандариновата патица с право е една от най-красивите патици. Боядисана ярко, пъстра в различни цветове, тя привлича вниманието на любителите на необичайни птици. Друга интересна особеност на патицата е необичайната форма на оперението на крилата ѝ – то се извива нагоре в краищата и създава нещо като „пелерина“ или „яка“.

Разбира се, предимно мъжките патици мандаринки са ярко оцветени. И те показват такъв впечатляващ външен вид главно през пролетта и лятото, когато трябва да привлекат женски. Мандариновата патица се оцветява в плътен кафяв цвят през есента. Но тези патици се свързват в двойка за цял живот и отглеждат малки заедно. Ето защо в китайската култура те са символ на лоялност и вечна любов.

Мандарините са повсеместно разпространени. Можете да ги откриете дори в Евразия, но за целта ще трябва да намерите подходяща планинска река. Въпреки това мандариновите патици отдавна са успешно опитомени и се отглеждат в зоологически градини и увеселителни паркове.

Фламинго

Оценка: 4.5

Фламингото е известно най-вече с яркото си розово оперение и склонността си да се събира на огромни ята. Полетът или храненето им са зрелищно шоу. Ятата фламинго заемат целия бряг на някое езеро и по време на полет затъмняват небето до хоризонта, като обагрят пейзажа в яркорозово.

Не всички фламинго обаче са розови. Те включват бели, коралови и яркочервени. Интересно е, че цветът на оперението на фламингото зависи до голяма степен от начина на хранене. Розовият им оттенък се дължи на пигменти от малки ракообразни, с които тези птици се хранят. Ето защо в зоологическите градини добавят към водата, в която се намират фламинго, различни оцветители, включително настъргани моркови и намачкани сладки чушки.

Фламингото може да живее дори при условия, при които другите птици загиват. Колониите им се намират в близост до солени и алкални езера, в студено и горещо време. Дебелата кожа на краката им помага да се предпазят от агресивното действие на разтвори.

Една от най-интересните особености на фламингото е, че то храни малките си с истинско птиче мляко. Вярно е, че няма много общо с хранителните течности при бозайниците (и със сигурност не с едноименния бонбон). Млякото на птицата се отделя от специални жлези и се състои от една четвърт от кръвта на родителя.

Фламингото се среща навсякъде, но най-много са в Африка, Азия и Южна Америка. Те се срещат дори в Азербайджан! Фламингото също е чест посетител на зоологическите градини.

Дългоопашатият турако

Оценка: 4.4

Дългоопашатият турако, известен още като бананоглав Ливингстън, е малка, малко позната птица, която живее в горите на Южна Африка. Но изглежда впечатляващо, така че определено заслужава да бъде включено в класацията. Птицата е оцветена във всички възможни нюанси на зеленото – от мекото зелено на главата до изумруденото на крилата. Дългата опашка е черна.

Има и няколко забележителни цветни акцента. Очите му са украсени с бели и черни стрелки, както и с червен кант. Клюнът му е морковенооранжев. Гръбнакът на главата е зелен, но перата завършват с бели вложки. Общата визия е много елегантна, сякаш птицата е отишла при стилист и е получила професионален грим.

Както подсказва името му, храната на банановия орел Ливингстън се състои от разнообразни плодове и зеленчуци. Но птицата изпитва особена страст към бананите, тъй като на практика е вредител – ята от дългоопашати арако опустошават банановите насаждения. Но извън сезона бананоядът може да яде и насекоми.

Дългоопашатата потапница рядко се среща в зоологическите градини; тя се нуждае от топли температури и не се размножава добре в плен. За да се възхитите на нея, трябва да отидете в Африка.

Коронованият жерав

Оценка: 4.3

Коронованият жерав е голяма и впечатляващо красива птица. Тялото му е оцветено предимно в черно с отделни бели акценти. На главата на този жерав обаче има голям гребен, оцветен в златисто, както и акцентиращи червени петна. Именно от този коронообразен гребен птицата получава името си.

Хибискусният жерав е любител на топлия климат и откритите водни площи. Ето защо те се срещат в Северна и Източна Африка, както и в някои азиатски страни. Те се заселват предимно покрай езера и блата, но напоследък харесват и оризищата. За разлика от другите жерави, те обитават дървета и често строят гнездата си на акациеви дървета.

Белият жерав не се страхува от хората. Те често строят гнездата си в близост до домовете на хората, като понякога – подобно на щъркелите – гнездят на покривите.

Коронованият жерав е уязвима птица и е включен в Международната червена книга. Те често са под закрила в зоологически градини, природни резервати и резервати за диви животни. Птиците обаче се размножават нормално в плен и не се стресират от близостта на човека. Поради това те често могат да се видят в зоологическите градини.

Хиацинтният жираф

Оценка: 4.2

Хиацинтовото папагалче е най-голямото от всички папагали. Тази птица може да достигне до един метър дължина и да тежи почти 1,5 килограма! Въпреки че крилата на хиацинтовата ара са къси – дори при най-големите екземпляри размахът им е около 70-75 см. Затова папагалът лети бавно, натоварен, шумно и недалеч.

Въпреки това хиацинтовото папагалче няма нужда да лети надалеч. Птицата е всеядна и има мощен клюн, благодарение на който може лесно да гризе плодове, ядки, горски плодове и черупки на мекотели. Подобно на много други папагали от семейство Макао, хиацинтовият папагал живее на ята и е вредител в селското стопанство – след набег върху плодни насаждения хората остават с малко или нищо.

Хиацинтовото макао е почти изцяло кобалтово синьо, само с няколко черни пера на крилата. Птицата има и жълти ивици на главата, около клюна и очите. Те не са покрити с пера, а жълтият цвят е директно от кожата на папагала.

Заради яркосинята си окраска и големия си размер, както и заради агресивното си и разрушително поведение, хиацинтовият жираф е бил безмилостно унищожен от хората. Ето защо сега тя е защитена и е включена в Международната червена книга. Въпреки това хиацинтовият жираф лесно живее в плен, така че може да бъде открит в най-големите зоологически градини в света.

Хиацинтският жираф държи и рекорда за най-дълъг живот. Максималната документирана продължителност на живота е 39 години, но има съобщения и за 50-90-годишни.

Astrapia

Оценка: 4.1

Астрапията принадлежи към семейството на райските птици, но си заслужава да бъде спомената отделно. Заслужава мястото си в класацията заради наистина впечатляващата си опашка. Самата птица не е голяма, дълга до 30 см. Но белите опашни пера на мъжките могат да достигнат до метър дължина!

Астрапиите обикновено не са ярко оцветени. Дори при мъжете е дискретен, маслиненозелен с бронзов „блясък“. Подобно на много други райски птици, перата на астрапията имат светлоотразителна структура, която кара тялото ѝ да блести и да блести на слънце. Опашката на мъжките се състои от две дълги бели пера, които завършват с черни „очи“. Перата им са меки и са склонни да трептят по време на полет, а зад тях се носят като влак.

Астрапията се среща само в Нова Гвинея, но само във високопланинските гори. Тази птица е рядка и малко позната; тя е включена в Червената книга и е защитена от международни организации.

Дъгарят

Оценка: 4.0

Кълвачът е един от най-красивите обитатели на Централна и Южна България. Но може да се срещне и в други страни. Дъската се среща в повечето европейски и северноафрикански страни.

Кълвачът е страхотна гледка. Птицата е боядисана в яркооранжево, почти канелено, с контрастни бели и черни ивици по крилата. Това прави пуяка привлекателен за окото както в полет, така и на земята. Освен това главата му е ярко оранжева с черни и бели кантове.

Дъдуците са интересни не само с поразителния си, запомнящ се и впечатляващ външен вид, но и с необичайното си поведение. Те активно използват контрастните цветове както по време на брачните танци, така и за сплашване на противници. Когато искате да „впечатлите“, пуякът разперва гребена си и разтваря крилата си като палатка.

Гъдулите обичат да се заселват в гори, гористи местности и горички. Въпреки че е срамежлива птица, намирането на гнездото ѝ не е трудно. По миризма. Дъдуците имат специална опашна жлеза, която отделя остър и миризлив секрет. Мъжките го използват, за да маркират територията си и да отблъскват хищниците.

Кълвачът може да бъде видян да се разхожда наоколо. А ако не успее – птицата лесно се аклиматизира в плен и често се среща в зоопаркове и къщички за птици.

Кръглият гълъб

Оценка: 3.9

Гълъбът гризли (известен още като никобарски) е един от най-красивите гълъби. Тази птица е открита съвсем наскоро и е слабо проучена, но не прилича на градските гълъби. Тялото на гривестия гълъб е покрито с дълги, гъвкави, преливащи се пера, чиито цветове варират от синьо до червено и от зелено до жълто.

Особено дългите пера на врата. Това ги прави да изглеждат като грива или просто коса. Те преливат във всички цветове и нюанси, което прави гълъба нереален.

Гълъбът-гъбарка дълго време е бил скрит за науката, тъй като по принцип води незабележим начин на живот. Те се срещат най-често в джунглата на необитаеми острови. Гълъбът аскера води предимно сухоземен начин на живот, като се издига на дърветата само при опасност.

Подобно на други видове гълъби, гривестият гълъб може да живее в плен. Въпреки това те се размножават много бавно и слабо, а уловът им за отглеждане в зоологически градини и разсадници намалява естествената популация. Ето защо гривестите гълъби са защитени от международни организации.