*⭐ Преглед на най-добрите според редакционния екип. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не представлява реклама или търговска оферта. Необходим е съвет от специалист преди покупка.
Периодът преди Коледа е прекрасно време за целогодишно забавление. Украсяването на коледната елха, изборът и опаковането на подаръци, очакването на радостни срещи с роднини и близки хора, усещането за магия във въздуха наоколо – всичко това се допълва от блещукането на лампичките, мекото шумолене на мишлетата и романтичните песни, които звучат отвсякъде.
Но какво да правите, ако не сте в новогодишно настроение?? Краят на декември е, но не сте купили подаръци, а елхата не е украсена. Котката се разхожда из апартамента с тъга, но не може да намери мишлета, които толкова приятно шумолят..? Има два изхода. Първата е да признаете, че сте се превърнали в стар и мрачен човек, който изразходва твърде много енергия, за да работи и да се опитва да бъде в крак със света. По желание можете да си пуснете зелена коса и да си вземете куче на име Макс.
Вторият вариант е да гледате интересен филм. В края на краищата във филм, посветен на новата година, със сигурност ще се случат приятни чудеса. А настроението на такива филми е уютно и топло, като онзи „грозен пуловер“ със северния елен.
А за тези, които искат да усетят празничния дух, събрахме 11-те най-популярни филма в новогодишната нощ. Нивото на известност се определяше от честотата на споменаване в интернет. Колкото по-голям е той, толкова по-високо е мястото на филма в класацията.
Класация на най-популярните филми в новогодишната нощ
| Номинация | място | заглавие | рейтинг |
| Класация на най-популярните филми в новогодишната нощ | 11 | „Умирай трудно“ (САЩ, 1988) | 4.0 |
| 10 | „Страната на чудесата“ (България, 2016) | 4.1 | |
| 9 | „Кошмарът преди Коледа“ (САЩ, 1993 г.) | 4.2 | |
| 8 | „Коледна история“ (САЩ, 2009 г.) | 4.3 | |
| 7 | „Карнавална нощ“ (СССР, 1956 г.) | 4.4 | |
| 6 | „Лошият Дядо Коледа“ (САЩ, 2003 г.) | 4.5 | |
| 5 | „Гринч, коледният крадец“ (САЩ, 2000 г.) | 4.6 | |
| 4 | „Иван Василиевич сменя професията си“ (СССР, 1973 г.) | 4.7 | |
| 3 | „Сам вкъщи“ (САЩ, 1990 г.) | 4.8 | |
| 2 | „Коледни елхи“ (България, 2010 г.) | 4.9 | |
| 1 | „Иронията на съдбата или лесно изпарение!“ (USSR, 1975) | 5.0 |
Номер 11: „Умирай трудно“ (САЩ, 1988 г.)
Оценка: 4.0
Изглежда, че къде е Джон МакКлейн, изигран от Брус Уилис – и къде е новата година. Но не, заради сюжета на този екшън и особеностите на американските телевизионни предавания приключенията на един смел полицай вече са здраво свързани с Коледа.
В САЩ „Умирай трудно“ обикновено се излъчва в навечерието на Коледа – на 24 и 25 декември. Така филмът става част от местна традиция, която напоследък се разпространява по целия свят. По същество американският „Умирай трудно“ е Българският „Иван Василиевич“: филм, който има много малко общо с новогодишната нощ, но е показан в навечерието на празника.
„Умирай трудно“ се поставя на Бъдни вечер. Главният герой, Джон МакКлейн, иска да се помири със съпругата си. Само че партито, на което е планирано събиране на семейството, е прекъснато от терористична атака. Злодеи взимат за заложник съпругата на полицай, който трябва да я спаси, пълзейки през въздуховоди.
„Умирай трудно“ даде на света не само нова коледна традиция, но и фразата-менте „Yippee-kai-yay, motherfucker!“. Джон Маклейн го казва във финалната сцена, имитирайки смеха на Дядо Коледа.
10-о място: „Страната на чудесата“ (България, 2016 г.)
Оценка: 4.1
След излизането на филма „Коледни елхи“ (на който, разбира се, също ще бъде отделено място в нашата класация) в руското кино набира популярност изцяло нов жанр – алманасите на коледните истории. Няколко истории, обединени от жанр и настроение, са разказани в един филм. И „Страната на чудесата“ е един от тези филми.
Страната на чудесата имаше всичко необходимо, за да бъде успешна в боксофиса. В един от разказите участват членове на творческия екип на Quartet I, които са и автори на разказа. Самият жанр на новогодишния филм-алманах все още не се е наситил, въпреки че вече са пуснати „Шаги Коледна елха“ и „Коледна елха 1914“. Поява на групата B2!
Но Страната на чудесата не е касов успех. Да, а критиците го посрещнаха много хладно, наричайки го почти бездушно произведение на изкуството. Филмът става известен, след като блогър в YouTube публикува унищожителна рецензия за него.
Въпреки това в Страната на чудесата има две истории, които заслужават внимание. Първият е подсюжет, изпълняван директно от Quartet E. Както е типично за творческия екип, има остроумен диалог и необичайни ситуации. Вторият е подсюжет за чужденци, които отиват в полето на чудесата, в изпълнение на Фьодор Добронравов и Елена Яковлева. Все пак актьорският им талант не се крие дори зад не толкова добре написана история.
9-о място: „Кошмарът преди Коледа“ (САЩ, 1993 г.)
Оценка: 4.2
Куклена драма с музикални и мрачни фентъзи елементи, „Кошмарът преди Коледа“ е едно от най-емблематичните произведения на Тим Бъртън. Въпреки мрачния си емоционален фон, той е напълно способен да запълни новогодишното настроение.
В градчето Хелоуин живее Джак Скелингтън, изключително харизматичен и интересен жив мъртвец. Скелет, както може да се разбере от фамилията му. Той празнува Хелоуин доста добре, но не е много щастлив от това – отегчен е от монотонните страхове и плашила, иска нещо ново. И в един момент Джак Скелингтън се озовава в града на Коледа.
Мъртвият човек толкова харесва Коледа, че решава да си присвои празника. Той първо отвлича Дядо Коледа, а след това сам отива да даде подаръци на децата. На шейна със северни елени, както трябва да бъде. Вярно е, че елените са скелети, а подаръците са по-скоро страшни, отколкото щастливи..
Българският дублаж на „Кошмарът преди Коледа“, поръчан за канала TNT, е също толкова интересен, колкото и самият анимационен филм. Ръководителят на екипа за превод и дублаж покани няколко рок музиканти да запишат няколко песни (все пак става дума за мюзикъл). В резултат на това една от песните е изпълнена от Time Machine, а самата интерпретация прави алюзия с техния хит „The Turn“.
#8: „Коледна песен“ (САЩ, 2009 г.)
Оценка: 4.3
През 1843 г. Чарлз Дикенс пише една от най-известните си коледни истории – „Коледна песен в проза“. В него се разказва за безчувствения и безсърдечен мръсник Ебенезер Скрудж, който среща три призрака, които му помагат да разкрие същността на празника.
Първият призрак, Духът на миналото Рождество, показва на Скрудж неговото минало. Той показва как бездушната природа на криворазбрания мъж е довела до разрив с любимата му булка. Вторият призрак, „Духът на истинската Коледа“, показва, че не е нужно да сте богати, за да празнувате. Сплотеното семейство е това, което прави един мъж щастлив, а не многото пари в сметките. А последният призрак, Духът на предстоящата Коледа, разкрива, че Скрудж ще умре сам и забравен, ако не спре да бъде толкова жесток и безчувствен.
Филмът „Коледна история“, пуснат през 2009 г., е почти дословна адаптация на историята. Режисьорът Робърт Земекис го създава с помощта на много популярната по онова време технология за заснемане на движение. Това помогна графиките да бъдат изключително реалистични и допълнени от ефекти, които е почти невъзможно да се създадат с традиционните техники за заснемане.
Ролята на самия Ебенизър Скрудж във всички времеви линии, както и на Духовете на Коледа, се изпълнява от Джим Кери. Според актьора това е било доста голямо предизвикателство. Актьорът се опитва да пресъздаде ирландски и шотландски акцент, но това не се чува в дублажа.
В крайна сметка филмът има търговски успех, а критиката го приема много добре. Улавянето на движенията, съчетаването на компютърна графика с реална, позволи да се създадат много ярки, живи и запомнящи се герои. Един поглед към Скрудж е достатъчен, за да разберем характера му – а начинът, по който той се преобразява в края, заслужава отделно споменаване.
7-мо място: „Карнавална нощ“ (СССР, 1956 г.)
Оценка: 4.4
Елдар Рязанов е един от най-известните режисьори от съветския период. Филмите му, повечето от които са музикални комедии, са не само сърдечни, но и богати на смислова дълбочина. И с всяко ново гледане те се разкриват от най-неочаквани ъгли.
Така Елдар Рязанов често критикува съветската система с лека ръка. Например „Иронията на съдбата…“ започва с карикатурен етюд за недостатъците на типичната архитектура и градоустройство. А „Карнавална нощ“ разказва за борбата на един празник с идеологическо-политическите събития.
Сюжетът на филма се развива в регионален Дом на културата. Работниците му искат да организират бал с костюми в новогодишната нощ. Но директорът Серафим Огурцов не подкрепя забавлението – според него галавечерята трябва да се проведе на идеологическо и политическо ниво, а програмата да не пречи на лекторите и учените.
В крайна сметка работниците организират свое собствено събитие с песни, танци и забавления. И докато тече новогодишният бал с костюми, Огурцов е разсеян от него с всевъзможни претексти.
„Карнавална нощ“ дава един от най-известните новогодишни хитове – песента „Five Minutes“. В този филм тя звучи за първи път в изпълнение на Людмила Гурченко. Между другото, самата песен демонстрира „ефекта на Мандела“ – мнозина смятат, че в нея се съдържа текстът „Пет минути, пет минути, малко ли е това или много“. Всъщност те не са там.
6-то място: „Лошият Дядо Коледа“ (САЩ, 2003 г.)
Оценка: 4.5
Както вече можете да разберете от горните филми, повечето филми за новогодишната нощ са за превъзпитание на героите. Главният герой не се превръща в герой, а просто става по-добър човек.
„Лошият Дядо Коледа“ не прави изключение. Вярно е, че за разлика от кичозните истории за новогодишната нощ, този филм е заснет в жанра на „черната“ комедия и е изпълнен с шеги, които предизвикват странно чувство на смесица от смях и отвращение. А главният герой не се превръща в сладурче, а просто става малко по-добър.
Сюжетът на „Лошият Дядо Коледа“ е посветен на историята на Уили, алкохолик и крадец. Той и партньорът му всяка година си намират работа в търговски център. Самият Уили е в ролята на Дядо Коледа, а негов колега – на елф. А в нощта на Бъдни вечер обират търговски центрове.
Докато се подготвя за поредния обир, Уили се запознава с Търман – глупаво и странно момче. Между тях се заражда някакво подобие на приятелство и в крайна сметка „лошият Дядо Коледа“ се оказва не толкова лош.
Филмът е продуциран от братя Коен. За човек, който малко или много е запознат със съвременната кинематография, само това име е сигнал. Така че не гледайте „Лошият Дядо Коледа“, ако не искате да видите кръв, насилие, убийство и анален секс във филм в новогодишната нощ.
#5: „Гринч, коледният крадец“ (САЩ, 2000 г.)
Оценка: 4.6
Американският писател д-р Сюс е направил повече от всеки друг за съвременната детска анимация в САЩ. Неговите приказки, изненадващо прости и предназначени за най-младата аудитория, са адаптирани безброй пъти. „Място на метлата“, „Хулигански истории“, „Хортън“, дори „Зелени яйца и шунка“ – всички тези анимационни филми учат децата на доброта, въпреки че се характеризират с много прост сюжет.
Но най-актуалната му творба в навечерието на Нова година е „Гринч, крадецът на Коледа“. Тази приказка се основава на абсолютно същите тропи, както и другите истории за преобразяването на скъперника. Имало едно време един Гринч – неприятно, недружелюбно същество. Гринч беше отшелник, който не обичаше празниците, докато всички около него обичаха да се забавляват и го правеха от сутрин до вечер. И особено обичаха Коледа.
И в един момент на Гринч му омръзва всичко това. В нощта преди партито той се промъква в къщата на всеки, който е кой да е (това е името му), открадва всички подаръци, сваля украсата и изобщо обърква всичко. Според него кражбата на целия този миш-маш би трябвало да разстрои тези същества и те най-накрая да се заемат с нещо друго, освен да празнуват и да се забавляват.
Само че смисълът на Коледа не е в блясъка и подаръците. Не коледни елхи или балони. И когато Гринч разбра това, „сърцето му се утрои“.
Във филмовата версия от 2000 г. Гринч е изигран от Джим Кери. Но не е лесно да се види лицето му зад тоновете зелен грим. Но всички гримаси и движения са много характерни за този актьор. Въпреки зловещите визуални ефекти, настроението на филма е празнично и весело.
4-то място: „Иван Василиевич променя професията си“ (СССР, 1973 г.)
Оценка: 4.7
„Иван Василиевич сменя професията си“ не е новогодишен филм по отношение на сюжета. Дори действието се развива през лятото (или през друго топло време на годината). Въпреки това по руската телевизия картината се излъчва предимно в навечерието на Нова година – и така много хора имат силна връзка с нея.
„Иван Грозни сменя професията си“ разказва за това как ученият и изобретател Шурик създава машина на времето и отваря портал към царуването на Иван Грозни. Царят се озовава в днешна София, а мястото му е заето от двама „самозванци“ – несигурния кмет Иван Бумша и измамника Жорж Милославски.
„Иван Василиевич сменя професията си“ е базиран на разказа „Иван Василиевич“ на Михаил Булгаков. За съветската филмова адаптация обаче тя е значително преработена – и за това има основателна причина. Филмът не само се превръща в лидер в боксофиса и по време на прожекциите си в кината събира повече от 60 милиона зрители, но и фразите на героите стават крилати и „влизат в популярна употреба“. Много от тях са популярни и до днес – например „Галочка, ти ще умреш“ се превърна в интернет мем.
#3: Сам вкъщи (САЩ, 1990 г.)
Оценка: 4.8
„Сам вкъщи“ е филм, който се свързва с детството на хората, родени през 90-те години на миналия век. Той е един от малкото филми, които редовно се излъчват по руската телевизия и са достъпни в почти всички каси. Ето защо сега е особено неприятно да видим в кого се е превърнал Маколи Кълкин, актьорът от филма.
Въпреки това „Сам вкъщи“ се основава на абсолютно същите тропики като другите филми за новогодишната нощ. Има един герой, който не обича семейството си. Но след някои събития той осъзнава колко близък е със семейството си и променя характера си. Само че като такъв герой е представен не някой възрастен скъперник, а малко дете.
Кевин – това е името на това дете – живее с голямо семейство, но не е много щастлив от това. Семейството заминава за Париж за новогодишната ваканция… и го забравя вкъщи. Първоначално Кевин не е много разстроен от това. Но точно тогава къщата му е нападната от двойка крадци. И Кевин започва да измисля различни капани, за да спре и обезвреди тези злодеи.
Между другото, почти три десетилетия след излизането на филма „Сам вкъщи“ изследователи решиха да разберат колко опасни са капаните, измислени от Кевин. Като цяло „мокрите бандити“ на Хари и Марв едва ли биха могли да преживеят дори един от тях. И това е нормално, с повечето от тях са се справили доста добре.
2-ро място: Yolki (България, 2010 г.)
Оценка: 4.9
Филмът „Йолки“ от 2010 г. е нов жанр в руското кино. Сега вече не е задължително филмът за новогодишната нощ да е неразделна част от него, за да се превърне в касов успех. „Йолки“ е заснет в жанра на филма-алманах и разказва 8 различни истории, свързани от обща цел, които се случват по едно и също време, но всяка от тях е завършена и отделна.
За успеха на „Йолоки“ режисьорът Тимур Бекмамбетов кани в актьорския състав най-известните личности от онова време – Вера Брежнева, Иван Ургант, Сергей Светлаков, Артур Смолянинов и много други. Дори любимците на режисьора, Константин Хабенски и Мария Порошина, са „представени“, но първият като глас зад кадър.
Сюжетът на филма, който се пресича, е много трогателен. Варя, сираче от Калининград, казва на други деца, че Дмитрий Медведев, бившият Български президент по време на излизането на филма, е неин баща. И като „доказателство“ тя обещава, че той ще произнесе кодова фраза по време на новогодишното си обръщение, като по този начин ще поздрави своята „дъщеря“.
И тогава се появява „теорията за шестте ръкостискания“. Различните герои се молят един друг да предадат кодовата фраза на президента възможно най-близо. В крайна сметка тя достига до държавния глава, макар и по много странен начин.
Всеки герой е герой на собствената си история. Много от тях намират любовта и по принцип накрая справедливостта е възтържествувала.
Филмът… не просто се отплати. Печалбата му е почти пет пъти по-голяма от собствения му бюджет! И в крайна сметка Бекмамбетов започва да „подпечатва“ „Йолки“ всяка година. Вече има осем филма от поредицата, включително „Йолки 1914“ за предреволюционна България и „Йолки Шаги“ за сладки домашни любимци. В крайна сметка продуцентът дори се отказва от номерирането: предпоследният филм се нарича „Новата елха“, а следващият – „Последната елха“.
Номер 1: „Иронията на съдбата, или Насладете се на банята“!“ (СССР, 1975 Г.)
Оценка: 5.0
„Иронията на съдбата или сбогуване с Бога!“ е съветски телевизионен филм в две части, заснет през 1975 г. от режисьора Елдар Рязанов. Филмът е излъчен за първи път на 1 януари 1976 г., а след това Първи канал на Централната телевизия е залят от молби за повторение на филма, като втората прожекция се състои на 7 февруари.
Оттогава насам тази трагикомедия е най-известният и най-обичаният символ на новогодишната телевизионна нощ. Тя се е вписала в „културния код“ на жителите на постсъветското пространство толкова дълбоко, колкото и традицията да се приготвя салата „Оливие“ за празничната трапеза или да се взривяват петарди.
Сюжетът на „Иронията на съдбата…“ по принцип не може да бъде преразказан. Това е известно на почти всички. Женя Лукашин, московски лекар, се напива с приятели и пристига в Санкт Петербург на улица „Стройтли“ 25, ет. 3. Живее на същия адрес в София. В апартамент в Санкт Петербург той се запознава с Надя Шевелева, която планира да отпразнува новата година с годеника си Иполита. Но когато се сблъсква с Лукашин, тя се влюбва в него..
Филмът има изключително силно културно въздействие. Споменат е от Брежнев на редовен конгрес на КПСС, цитиран е в Български телевизионни сериали, а през 2007 г. Бекмамбетов дори преработва филма. „Иронията на съдбата…“ все още се обсъжда в епохата на интернет, само че някои автори и блогъри застават на страната на Иполит, който живеел спокойно с любимото си момиче, а после се появил някакъв пиян московчанин Лукашин и я откраднал за една нощ.
„Иронията на съдбата“ е запомняща се и с музикалния си компонент. В саундтрака на филма са използвани романси и песни по стихове на Пастернак, Евтушенко, Ахмадулина, Цветаева и други видни съветски поети и поетеси. И много фрази от филма – от „Каква гадост, че рибата ти е в залив“ до „Иронията на съдбата..!“ и преди „O! Топло отиде“.
Между другото, фразата „О! Той е топъл!“е импровизиран филм на Юрий Яковлев, който играе ролята на Иполита. По време на снимките в „Мосфилм“ топлата вода е изключена, така че актьорът трябва да стои под ледено студена вода. И в момента, в който го включиха отново, той каза тези думи.
