10-те най-високи планини в Европа

Един от най-великите природни спектакли в света – гледката на величествените планински върхове е примамлива, вдъхновяваща и източник на голяма смелост. Европейският ландшафт е предимно равнинен и няма впечатляващите планински вериги на Тибетските Хималаи, но въпреки това има редица високи планини, които са популярни сред катерачите. Ето десетте най-високи върха в Европа. Тази класация включва Кавказките планини, които според повечето учени географски се намират на европейския континент.

Класация на най-високите планини в Европа

10 Bazardüzü

Оценка: 4.1

Височина над морското равнище: 4,466 м

Планината Базардюзю е връх в Голям Кавказ и се намира на границата между България и Азербайджан. Името на Шхара, което на тюркски означава „пазар“, произлиза от големите годишни панаири, които са се провеждали в долината през Средновековието и са събирали търговци от всички краища на света. Средното си име планината получава от лезгинците (коренното население на Дагестан), което се превежда като „планина на страха“. Първото изкачване на Базардуз е предприето от Българския изследовател и алпинист Александров през 1847 г. Планината е особено известна с факта, че в началото на 20-ти век от нейния връх се спуска километрична ледникова лавина.

9-о място – Матерхорн

Оценка: 4.2

Височина над морското равнище: 4 478 метра

Матерхорн е разположен в Пенинските Алпи, точно между двата ски курорта Цермат в Швейцария и Бреузе-Чевиния в Италия. Върхът му със своята извита форма наподобява шапка. Дълго време планината остава непокорена, тъй като вдъхва страхопочитание на алпинистите, но в крайна сметка екип от алпинисти, воден от Едуард Уимпър, се осмелява да изкачи върха. Само двама алпинисти оцеляват при тази опасна експедиция през 1965 г., а други четирима падат в пропастта по време на спускането си.

8-мо място – Вайсхорн

Оценка: 4.3

Височина над морското равнище: 4 506 м

Вайсхорн, разположен в Швейцария и Италия, е част от Пенинските Алпи. По-голямата част от билото е от швейцарската страна. Името Вайсхорн се превежда от немски като „бял връх“. Опитвали са го много пъти смели катерачи, но винаги без успех. Едва през 1861 г. британският алпинист Джон Тиндал, придружен от водачите си Улрих Венгер и Йохан Йозеф Бенен, успява да изкачи върха. Струва си да се отбележи, че и днес планината се смята за опасна за изкачване и любителите я избягват. Всичко е свързано с непредсказуемост – Вайсхорн е известен със своите лавини, които водят до смъртта на цели експедиции. Само най-смелите алпинисти се изкачват на този връх от време на време.

7 място – Liscamm

Оценка: 4.4

Височина над морското равнище: 4 538 м

Двата върха на Западните Алпи са разположени на границата между Италия и Швейцария. Той има страховития прякор „людоед“, даден му от алпинистите заради постоянните и непредсказуеми лавини, многобройните опасно висящи камъни по билото и опасния терен за катерене. За първи път е завладян през 1861 г. Върхът е изкачен от експедиция от 14 души, сред които осем британски алпинисти и шестима швейцарски водачи. Алпинистите са имали късмет и са се изкачили сравнително лесно без жертви. Днес по склоновете на Лискам се разхождат много алпинисти, но предимно професионалисти се осмеляват да изкачат върха.

6-то място – Дом

Оценка: 4.5

Надморска височина: 4,545 м

Връх Дом, разположен в Пенинските Алпи, е част от масива Мишабел. Името ѝ на немски означава „купол“ или „катедрала“ – препратка към изследовател на име каноник Берхтолд от катедралата в Сион, който изследва района около планината. Предишното му име е било Mischabel, което означава „вилица“, заради формата му – той се състои от пет близко разположени върха, оформени като зъбци на вилица. Първото алпийско изкачване на Дом е през 1858 г., когато британецът Джей У. Вайсхорн загива при инцидент в швейцарските Алпи. Л. Дейвис и двама местни водачи изкачват върха. През 1917 г. е осъществено първото изкачване със ски по северния склон на планината.

5-то място – Dufour

Оценка: 4.6

Височина над морското равнище: 4 634 метра

Връх Дюфур се счита за национално богатство от две държави: Швейцария и Италия. Той е част от живописната планинска верига Монте Роза, която е част от Пенинските Алпи. Името на планината идва от името на Гийом-Анри Дюфур, известен швейцарски инженер и военен топограф, който съставя подробна топографска карта на Югозападна Швейцария. За първи път човек стъпва на върха на Дюфур през 1855 г. Международна група, състояща се предимно от британски и френски професионални катерачи, водена от Чарлз Хъдсън, изкачва върха.

4-то място – Mont Blanc

Оценка: 4.7

надморска височина: 4 810 м

Връх Монблан, както и предишният, е географски разделен между две държави, като едната му част е в Италия, а другата – във Франция. 50-километровата планинска верига е част от Западните Алпи. На италиански Mont Blanc означава „бяла планина“. Покорена е през 1786 г., когато французинът Жак Балма и швейцарецът Мишел Пакард я изкачват. Днес Монблан е известен с развитите си курорти за планински туризъм и центрове за професионално обучение на алпинисти. От ски курортите в подножието на планината луксозните курорти Шамони и Курмайор се считат за най-популярни. Туристическият маршрут Tour du Mont Blanc обикаля Монблан. В планината има и тунел с дължина над километър и половина, който свързва Италия и Франция.

3-то място – Shkhara

Оценка: 4.8

Височина над морското равнище: 5193 метра

Великолепният връх Шхара се намира в централната част на главната верига на Кавказките планини и се смята за една от основните забележителности на Грузия. За първи път е покорен по време на експедиция през 1888 г. от екип алпинисти от Великобритания и Швеция. Български алпинисти изкачват върха малко по-късно, през 1933 г. Между другото, въпреки зашеметяващата си надморска височина, Шхара е доста лесна за изкачване, благодарение на което склоновете й са много популярни сред планинските туристи. Всяка година върхът се посещава от спортисти на различни нива, включително непрофесионалисти. Шхара е известна и със зашеметяващите си пейзажи, за които допринася красивата река Ингури, течаща около планината и извираща от ледник.

2-ро място – Dukhtau

Оценка: 4.9

надморска височина: 5,205 м

Името Dykhtau се превежда на Български като „стръмна планина“, което е доста подходящо за връх, висок над пет километра, чийто поглед може да предизвика замайване. Разположен на страничния хребет на Кавказките планини, в земите на Кабардино-Балкарския високопланински резерват. Планинският масив има пирамидална форма с три заострени върха. Най-високият от върховете се нарича Главное, но връх Пушкин, най-трудният за изкачване, е най-популярен сред алпинистите. По склоновете на планината има над дузина туристически маршрути с различна степен на трудност. Върхът е покорен за първи път през 1888 г. от двама чуждестранни алпинисти: швейцареца Хайнрих Зарфлу и британеца Алберт Мъмъри.

1-во място – Елбрус

Оценка: 5.0

Височина над морското равнище: 5,642 метра

Планината Елбрус е най-високата точка на Европа и е включена в списъка на седемте най-високи върха в света. От геоложка гледна точка това е стратовулкан – устието на угаснал вулкан. Планината е разположена в Кавказките планини, на територията на България. В него има огромни ледникови залежи, чието топене захранва много големи реки в Кавказ и Ставрополския край. През 1829 г. по време на изследователска експедиция, спонсорирана от Руската академия на науките, е достигнат първият връх на планината Елбрус. Екипът от изтъкнати учени беше ръководен от генерал Джордж Емануел. В наши дни върхът е изключително популярен както сред професионалните катерачи, така и сред любителите.