10-те най-отровни змии в света

*Най-добрите избори на редактора. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не е предназначен за реклама или ръководство за покупка. Консултация със специалист преди покупката.

Змиите обитават почти цялата ни планета, с изключение на Ирландия, Нова Зеландия и Антарктида. Най-често се срещат в гората или пустинята, но има случаи, когато змии са забелязани в близост до човешки жилища. За щастие от огромното разнообразие на съществуващите видове змии само около 8 % са отровни. Освен това те нападат хора доста рядко, само когато смятат, че представляват непосредствена заплаха.

Ето десет от най-отровните змии в света, които могат да убият здрав възрастен човек за много кратко време, ако не се използва противоотрова. Заслужава си да познавате тези същества и да бъдете изключително внимателни, когато пътувате в район, където се срещат.

Класация на най-отровните змии в света

Кафява мрежеста змия

Оценка: 4.1

Името на тази змия идва от големите щитове, покриващи тялото ѝ, всеки от които има тънък тъмен кант по краищата, което създава ефекта на мрежа върху кожата. Мрежестата змия може да бъде дълга от 1,1 до 2,4 метра. Този вид змия живее на австралийския континент, главно в източната му част, както и в части от Нова Гвинея. Те се справят отлично с горещините и сушата и могат да се адаптират към всякакви климатични промени.

Кафявата ретикулирана змия представлява висок риск за хората. Те ловуват през деня и често влизат в домовете на хората, като се крият на сянка. Храни се основно с мишки и плъхове, повечето от които живеят в близост до хората. Мрежестата змия е много агресивна и не предупреждава, когато види опасност; тя веднага се завърта във формата на осмица и се стрелва възможно най-бързо и далеч. Отровата на тази змия е смес от антикоагуланти и невротоксини. Ухапаната жертва обикновено губи съзнание в рамките на няколко минути и ако не й бъде оказана помощ, ще умре от масивен кръвоизлив и недостатъчност на вътрешните органи. Статистиката показва, че 80 % от ухапванията от отровни змии в Австралия са причинени от ретикулирана змия.

Верига Viper

Оценка: 4.2

Верижната змия, или гаднярът на Ръсел, се среща в Южна и Югоизточна Азия, предимно на континента, по-рядко на островите. Средната му дължина е 120 см, а понякога и 160 см. Люспите му са покрити с шарка от овално-ромбовидни кафеникави петна, които понякога се сливат едно с друго и наподобяват верига. Интересна особеност на верижната змия са големите ѝ ноздри, които, предвид големите ѝ бели дробове, ѝ позволяват да издава силен съскащ звук, подобен на този на пробита топка. Благодарение на тази плашеща „сигнализация“ много хора са успели да забележат гадината предварително и така да избегнат смъртоносната опасност.

Верижната усойница живее в сухи райони, като се крие между храсти, камъни и хралупи. Тя ловува само по здрач и през нощта, а през деня е възможно да се срещне с тази змия само недалеч от убежището ѝ. Храната на усойницата на Ръсел включва дребни гризачи, гущери, жаби и някои птици.

Отровата, която се освобождава в организма, намалява драстично кръвното налягане и само след 15 до 20 минути жертвата може да получи сърдечна недостатъчност.

Тигрова змия

Класиране: 4.3

Тигровата змия се нарича така заради окраската си: кожата ѝ е покрита с петна, обикновено маслиненочервени или кафяви. Те живеят по южното крайбрежие на Австралия, както и в Тасмания и Нова Гвинея. Дължината на възрастния екземпляр варира от два до почти три метра. Тигровите змии ловуват най-често през нощта, в пустинни и тревни местообитания. Храна може да бъде всякаква храна, която може да погълне – от яйца и пиленца до гущери, чайки и гризачи.

Този вид е много предпазлив и всячески избягва хората. Предпочитат да стоят далеч от човешки жилища. Нападенията обикновено се случват само ако змията случайно бъде настъпена, без да бъде забелязана в тревата.

Тигровата змия е изключително отровна – жлезите ѝ съдържат отрова, която може да убие няколкостотин души. След като попадне в организма, той въздейства върху нервната система и в крайна сметка води до задушаване или парализа на сърцето. Малко животно, което може да умре в рамките на няколко секунди след ухапване.

Bicolor pelamidae

Класиране: 4.4

Двуцветната пеламида е изключително морска змия, която никога не пълзи по брега и обикновено се среща в открито море. Ареалът на тази змия се простира от тихоокеанското крайбрежие на Източна Африка до западното крайбрежие на американския континент. Пеламида е забелязвана многократно и в Български териториални води. Змията се отличава с контрастната си черно-жълта окраска на кожата и обикновено е дълга не повече от един метър.

Двуцветните пеламиниди са отлични плувци, много са подвижни и могат да се движат напред и назад. Те често плават на групи, като се движат със сезонните течения на доста дълги разстояния. Тези змии се хранят с малки риби и октоподи. Срещите с хора пеламиди обикновено се случват на борда, по време на риболов с мрежи. Отровата на тези змии е изключително токсична и може лесно да убие човек, но предвид тяхната бавност върху твърда повърхност като корабна палуба, вероятността от ухапване не е много голяма.

Гръмотевична змия

Оценка: 4.5

Името на гърмящата змия произлиза от уникалната дрънкалка в края на опашката ѝ, която се състои от рогови люспи, издаващи специален звук. Тази дрънкаща дрънкалка се използва за сплашване на враговете, като сигнализира, че змията е готова да атакува незабавно в случай на заплаха. Като цяло гърмящите змии са доста предпазливи и не са агресивни, ако не са провокирани.

Повечето представители на този вид се срещат в Северна Америка, но понякога се срещат в Югоизточна Азия и в Далечния изток на България. Хранят се предимно с топлокръвни животни: гризачи, птици и дори зайци, понякога ядат риба и жаби. Гръмотевичните змии са опитни ловци благодарение на високата си чувствителност към атмосферните колебания и инфрачервеното излъчване на тялото на потенциалната им жертва. Но зрението и слухът им са сравнително слабо развити.

Нападението на човек обикновено се случва по невнимание, когато човекът се приближи твърде близо до змията. Опасност се крие под паднали стволове на дървета, в хралупи, под дебел слой паднали листа. Отровата на гърмящата змия причинява обширно кървене, задушаване, парализа на двигателните органи и впоследствие дихателна недостатъчност. За щастие вече има ефективен антидот, който позволява да се избегнат смъртни случаи.

Nosey enguidrina

Оценка: 4.6

Носорогът е морски вид змия, който се среща по крайбрежието на Южна и Югоизточна Азия. Най-разпространеният вид се среща край крайбрежните острови на Индия. Змията е дълга около метър и има леко издължена змийска муцуна, която е дала името ѝ.

Носатата енгидрина ловува по всяко време на денонощието, плува бързо и може да се гмурка на дълбочина до сто метра, така че улавянето на плячка не е проблем за нея. Може да остане под вода до пет часа. Прехраната на тези змии зависи от рибата.

Енгидрините се смятат за много агресивни змии, готови да нападнат при най-малкия признак на заплаха. Само милиграм и половина от тяхната отрова, богата на невротоксини и миотоксини, е достатъчна, за да бъде фатална.

Кралската кобра

Оценка: 4.7

Кралската кобра е една от най-известните змии в света и е широко разпространена в Югоизточна Азия, като най-често се среща в Индия, Китай и Тайланд. Отличава се с големия си размер (може да достигне над 5 метра дължина) и характерната „качулка“, която прави кобрата невъзможно да бъде объркана с друга змия. Кралската кобра може да вдигне една трета от тялото си вертикално над земята, най-вече за да демонстрира господството си, когато се сблъска с по-малки представители на вида.

Научното име на кралската кобра е Ophiophagus hannah, което в превод означава „змиеяд“. Ловува и други змии, включително малки кобри. Храната му може да включва също малки бозайници и различни гущери, като например гущери от вида „монитор“.

Кралската кобра не е агресивна и рядко напада хора. Освен това невинаги впръсква отрова, когато хапе, а я запазва за лов. Но ако отровата попадне в кръвта, тя причинява силна болка, парализа и сърдечносъдова недостатъчност. При липса на спешна медицинска помощ жертвата изпада в кома.

Кренвиршът с ленти

Оценка: 4.8

Този вид змия обитава североизточния регион на Индия, полуостров Индокитай и прилежащите му райони, както и островите Ява и Суматра. Има забележителна окраска от широки жълти и черни ивици. Дължината на тялото им е около два метра, въпреки че някои големи екземпляри достигат два метра и половина.

Кръстоногите краптори са нощни ловци на дребни бозайници и земноводни, а през деня си почиват под корените на дърветата, в хралупи или други убежища от слънцето. Понякога пълзи дори в домовете на хората, като представлява значителна опасност за тях поради своята раздразнителност и силна отрова. При нападение на шарената кратуна с няколко поредни ухапвания, инжектиране на смъртоносна доза токсин.

Черната мамба

Оценка: 4.9

Името на черната мамба идва не от цвета на кожата ѝ (който може да бъде с различни оттенъци), а от цвета на черната ѝ уста, която тя обикновено показва, за да сплаши враговете си. Тази южноафриканска змия е обект на много страховити легенди сред местното население. Струва си да се признае, че той наистина е много агресивен и бърз, като може да преодолява кратки разстояния със скорост до 20 км/ч.

Мамбата предпочита да ловува гризачи, гущери, птици, змии и други подобни животни през деня. Змията прави засада и хапе няколко пъти, след което търпеливо изчаква жертвата да умре. И не е нужно да чакате дълго, тъй като отровата на черната мамба, която се основава на дендротоксини, може да убие тритонен слон за около ден. Когато човек е ухапан от тази змия, е необходимо да се приложи антидот възможно най-скоро, не по-късно от 20 минути след нападението.

Тайпан

Оценка: 5.0

Тайпанът живее главно в Австралия, но понякога се среща и на остров Нова Гвинея. Дължината му е между два и три метра. Дневно живеещи, ловуващи жаби и дребни бозайници. Наред с другото, храната му включва плъхове и мишки, поради което тайпанът понякога може да бъде открит в непосредствена близост до човешки селища.

Тайпанът не е много агресивен и обикновено напада само ако е провокиран, например при стъпване върху висока трева. Тайпанът се стрелва към жертвата си няколко пъти подред, като я инжектира с доза отрова, която може да убие стотина възрастни. Нервният му токсин е толкова силен и бързодействащ, че дори при наличие на антидот и своевременно лечение жертвите се спасяват в около половината от случаите.