10-те най-големи вулкана в България

Стратовулканът Карымская Сопка се намира в Камчатка, на 30 км от тихоокеанското крайбрежие, и е част от планинската система на Източния хребет. Надморската му височина е 1468 метра. Река Карымская тече в подножието на вулкана, а на десния ѝ бряг има вулканологична станция. За около 100 години наблюдения учените са регистрирали над двадесет изригвания с различна интензивност.

Вулканът Карымская Сопка се е образувал преди 6300 години и е бил съпътстван от силни изригвания и сеизмична активност. След това навлиза във фаза на покой за 2800 години. Днес вулканът е активен и се смята за един от най-нестабилните в региона. Само през последните десет години са регистрирани четири изригвания, включително едно през 2009 г., когато колони от пепел се издигат на височина 3 км над Карымская Сопка. Последната активност е регистрирана в средата на 2016 г.

Вулканът Саричев

Оценка: 4.2

Разположен на остров Матуа, който е част от Курилските острови, вулканът с височина 1496 м е кръстен на известния Български мореплавател и изследовател Гаврил Саричев. Вулканът е съставен от различни видове скали, като преобладават базалтите и андезитите. Характеризира се със силна фумаролна активност (която се наблюдава и днес) и чести, макар и краткотрайни, изригвания.

Пикът на днешната активност на вулкана Саричев е през 2009 г., когато кълба дим се издигат на височина до 16 км и изригват потоци лава с ширина до сто метра и дължина над два километра, достигащи морето. В резултат на това бреговата линия е отстъпила на някои места с 400 метра, а общата площ на острова е нараснала с километър и половина.

Вулканът Шишел

Оценка: 4.3

Стратовулканът Щит в Средния хребет на полуостров Камчатка е висок 2525 метра. Разположен е в близост до езерата Глубокое и Межопочное. Шишел е угаснал вулкан, като времето на последното изригване не е известно, но то очевидно е станало в праисторически времена. Вулканът се е образувал през епохата на холоцена и голяма част от него е почти изцяло от лава.

Има формата на плосък конус, чиято горна част е наклонена на запад. Замръзнали потоци от лава, разделени от слоеве пирокластичен материал, покриват западните склонове на върха, наподобявайки своеобразен нос. Върхът има два кратера, от които се откроява югозападният; дълбочината му е 80 метра, а диаметърът достига 250 метра. Общата площ, която заема вулканът Шишел, е около 43 квадратни километра.

Avacha Sopka

Оценка: 4.4

Един от най-големите постоянно действащи вулкани в Камчатка, който се издига на 2 741 м над морското равнище. Подобно на известния Везувий, Авача Сопка е двоен вулкан, като единият кратер се намира в конуса на другия кратер. Авача означава „огън“ на ителменски, което е подходящо предвид активността на вулкана. Само от средата на XVIII в. насам са регистрирани повече от 15 изригвания. През 1827 г. и 1926 г. вулканични кални потоци достигат океанския бряг, а през 1991 г. се случва силно изригване, придружено от две мощни експлозии. То продължи две седмици и доведе до почти пълно запълване на кратерната кухина с лава. Вулканът продължава да се разраства поради непрекъснатата си дейност, тъй като се отлагат потоци лава.

В подножието на Авача Сопка, близо до река Сухая река, има туристически лагер и ски курорт. Благодарение на удобното си местоположение вулканът е много популярен сред туристите.

Вулканът Шивелуч

Оценка: 4.5

Шивелуч е най-северният действащ вулкан на полуостров Камчатка. Височината му е 3307 метра. Името Шивелух произлиза от „Suelich“, което на местния език означава „пушеща планина“. Формирането на вулкана е започнало преди около 70 000 години, след което гигантско изригване е довело до образуването на калдера с диаметър 9 км. На върха на Шивелуч има ледници, които не се размразяват през цялата година; малко по-ниско има и големи маси лед, които захранват няколко големи и малки реки, които се разклоняват от планината.

В съвременната история е имало около 60 големи изригвания. Един от най-известните е през 1964 г., когато изхвърля пепел на височина до 15 км. През 2019 г., след тригодишно прекъсване, вулканът Шивелуч отново се активизира, като изхвърля голямо количество пепел, а височината на пепелния стълб надхвърля 10 км над морското равнище. За вулкана е обявена червена степен на тревога.

Koryakskaya Sopka

Оценка: 4.6

Корякска Сопка е активен стратовулкан с височина 3456 метра. Той има правилна конусовидна форма, склоновете му са изградени предимно от базалтови и андезитови скали, а на дъното са останали следи от дейност под формата на огромни лавови полета. Северният склон е изцяло покрит с ледници и снежни полета, които се простират до дъното в продължение на почти четири километра. Диаметърът на кратера достига два километра, но дълбочината му е само 30 м.

Според научните изследвания най-мощните изригвания в историята на този вулкан са станали преди Христа. Най-големите съвременни изригвания са регистрирани през 1895 и 1956 г. Последното е придружено от земетресение, което предизвиква 15-метрова пукнатина във вулкана, която по-късно е запълнена с отломки. През 2008 г. също така се случи значителен взрив на газ и пепел на десетки километри. Връх Корякска е местна забележителност и е популярен сред алпинистите, но неопитните нямат достъп до него, тъй като изкачването на стръмните му склонове се смята за опасно.

Връх Кроноцка

Оценка: 4.7

Връх Кроноцкая се смята за един от най-живописните вулкани в България. Той се издига на 3482 метра над морското равнище, което го прави видим дори от корабите, плаващи по тихоокеанското крайбрежие. Върхът на вулкана е покрит с топящ се сняг и ледници, а по склоновете му вирее буйна горска растителност. Кроноцкото езеро се простира в западната част на подножието на естествен конус с диаметър 16 км. Наблизо се намира и известната Долина на гейзерите, едно от най-големите гейзерни полета в света.

Вулканът Кроноцки се смята за сравнително спокоен; последното му изригване през 1923 г. е довело до образуването на лава с диаметър 1,5 км. По склоновете обаче все още има фумаролна активност с изблици на горещи газове.

Ичинска Сопка

Оценка: 4.8

Този вулкан с височина 3621 м е разположен в централната част на полуостров Камчатка, на западния склон на Средния хребет. Основава се на втвърдени потоци от лава с малко кластичен материал. Формирането на Ичинския вулкан е започнало преди около 10-15 хил. години, а през целия си живот той е изхвърлил 450 куб. км лава.

Последното изригване е било през 1740 г., като оттогава до днес Ичинска Сопка проявява само слаба фумаролна активност, която се очаква постепенно да намалее. пара и газове, издигащи се на височина до 250 метра над склоновете при температура около 90 градуса по Целзий. Смята се, че е най-красивият от всички върхове в Мидландс.

Вулканът Толбачик

Оценка: 4.9

Толбачик е вулканичен масив, съставен от два слети вулкана. Първият от тях, Шарп Толбачик, се издига на 3682 м, върхът му е покрит с ледена покривка, а по южните му склонове се намира ледникът Шмид. Последното изригване е станало в праисторията, но изследователите не могат да определят кога. Плоски Толбачок е активен стратовулкан с 12 регистрирани изригвания от средата на XVIII в., последното от които е през 2012 г. Най-мощното вулканично изригване в близката история е през 1975 г., когато се образува огромен поток от лава.

Основната особеност на Тобачик са изригванията на пукнатинна лава, които не изхвърлят огромни облаци дим и пепел от върха. Вместо това се изливат огромни количества разтопена лава. Подобна вулканична активност привлича голям брой туристи, тъй като прави много лесно пътуването с хеликоптер в близост до самия епицентър.

Kliuchevskaya Sopka

Оценка: 5.0

Клиучевска Сопка е най-старият вулкан в България и най-високият активен вулкан в Европа и Азия. Образуван е преди около седем хиляди години. Височината на вулкана е 4900 метра над морското равнище. Вулканът се характеризира с чести, но сравнително тихи изригвания, които обикновено се случват на интервали от три до пет години и продължават няколко месеца. Откакто учените за пръв път са документирали изригванията на вулкана Ключевской (през 1737 г.), е имало повече от петдесет такива изригвания. Смята се, че тригодишното изригване, започнало през 1984 г., е най-силното. То е допринесло за образуването на нов връх и е било съпроводено с изхвърляне на пепел на височина до 15 км, както и с изтичане на лава по склоновете със скорост до 100 км/ч.

Клиучевска Сопка представлява голям интерес не само за туризма, но и за науката. Затова от 1935 г. в близост до него има вулканологична станция, една от първите вулканологични станции в България. В допълнение към научните си съоръжения вулканичната станция помещава и музей с геоложки експонати.