10-те най-големи спътника във Вселената

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не е предназначен за реклама или ръководство за покупка. Преди да закупите, е необходимо да получите съвет от специалист.

Вселената е удивително и загадъчно място. Тя работи по закони, които можем само да си представим. Дори известната обща теория на относителността, в чието създаване има пръст Алберт Айнщайн, описва само в много общи линии принципа на формиране на небесната механика.

Но вече можете да видите как работят звездните и планетарните системи. Има тежък обект, около който гравитационно обикалят по-малки обекти. Всъщност това е причината всички повече или по-малко големи планети да имат спътници, които се движат по кръгова орбита.

Но понякога тези спътници са много по-впечатляващи от самите планети. Течна вода е открита на обекти около Сатурн! Самият Сатурн е газова планета, която може би дори няма повърхност в обичайния смисъл на думата. Така че в някои случаи спътниците са по-интересни от самите планети.

А за тези, които искат да се полюбуват на особеностите на небесната механика, сме събрали най-големите спътници във Вселената. За съжаление в момента човешката технология трудно вижда дори далечни планети, така че повечето от спътниците в класацията са в нашата собствена слънчева система.

Преглед на най-големите спътници във Вселената

#10: Титания, спътникът на Уран (1578 км в диаметър)

Оценка: 4.1

На 11 януари 1787 г. астрономът Уилям Хершел наблюдава Уран и открива, че планетата има поне два огромни спътника. А най-голямата от тях е Титания. Между другото, името на това небесно тяло е дадено от сина на Хершел в чест на кралицата на феите от произведенията на Уилям Шекспир.

Дълго време само Хершел е имал достатъчно мощен телескоп, за да наблюдава обекта. Сега Титания може да бъде видяна и чрез любителски модели. Достатъчно точна и подробна снимка на повърхността на този обект обаче е получена едва през 1986 г., когато изследователската сонда „Вояджър 2“ прелита покрай повърхността.

Благодарение на лесния достъп за наблюдение, за Титания се знае доста. Дори повърхността му е картографирана, а най-значимите форми на релефа имат имена. Традиционно топонимите се създават от имената на героите и местата в произведенията на Шекспир. Например най-дългият каньон на повърхността (с дължина 1492 км) се нарича Месина – по името на град Месина, където се развива действието на комедията „Много шум за нищо“.

Инфрачервената спектроскопия потвърждава, че на повърхността на Титания има воден лед. В полюсите му е открит и замръзнал въглероден диоксид. А произходът му е спорен. Въглеродният диоксид обикновено е резултат от разлагането на органични вещества или карбонати.

Повърхността на самия Титания е тъмночервена на цвят. Няма атмосфера, въпреки че някои изследователи смятат, че през по-топлите сезони въглеродният диоксид може да се разтопи, създавайки малка обвивка около спътника.

9-то място: Тритон, луната на Нептун (2707 км в диаметър)

Оценка: 4.2

Шест от осемте планети в нашата Слънчева система обикалят около централната звезда обратно на часовниковата стрелка (гледано от северния полюс на Земята). Тринайсетте спътника на Нептун също обикалят около планетата в посока, обратна на часовниковата стрелка. И само Тритон, най-големият от спътниците, нарушава този принцип. Движението му е ретроградно, т.е. по посока на часовниковата стрелка, когато се гледа от северния полюс на Нептун.

Възможно е да има няколко причини, поради които този 2707-километров обект не се върти по същия начин като останалите си 13 спътника. Но изследователите смятат, че Нептун, преминавайки през пояса на Кайпер, е задържал спътника в гравитационното си поле. Оттогава Тритон се върти назад.

Тритон е интересен не само заради ретроградното си движение, но и защото е един от малкото геоложки активни спътници. На повърхността му периодично изригват вулкани, само че те не изхвърлят обичайната лава, а почти твърд азот. Освен това е изпъстрен с доказателства за тектонична активност и се отличава със сложна топография.

Повърхността на Тритон е много студена. Средната температура е около 235 градуса по Целзий. Ето защо азотът не е в газообразно състояние, а във вид на сняг. Самата повърхност е покрита с дебел слой лед, но не вода, а метан или азот. Ето защо Тритон отразява добре слънчевата светлина – и в крайна сметка е открит през 1846 г.

8-мо място: Европа, спътник на Юпитер (3122 км в диаметър)

Оценка: 4.3

Един от най-големите спътници на Юпитер, Европа, не получава името си от тази част на света, а от името на герой от гръцката митология. По времето, когато е открита, западната част на Евразия все още не е обособена като географски регион. Европа е открита от известния италиански астроном и физик Галилео Галилей, а официалната дата е 8 януари 1610 г.

Галилео използва самоделен рефракторен телескоп с 20-кратно увеличение, за да открие Европа. Това означава, че днес е възможно да се види този спътник в незамърсеното небе с помощта на любителски устройства, дори от началния клас. А през 1610 г. е направено най-важното откритие от всички.

Европа има изненадващо гладка, силно отразяваща повърхност, на практика без кратери и пукнатини. Спътникът е покрит с лед, а под неговия слой, както предполагат учените, се намира океан от течна вода. Ето защо някои изследователи смятат, че това е спътникът, който може да се използва за проверка за извънземен живот.

Интересно е, че повърхността на Европа също е покрита с лунички. Астрономите смятат, че се е образувала от смес от топъл и студен лед. В местата на „луничките“ нагрят материал от океанското дъно се издига на повърхността, носейки със себе си тъмна кал.

7-мо място: Луната, спътник на Земята (диаметър 3475 км)

Оценка: 4.4

Луната е единственият естествен спътник на Земята и един от най-големите спътници в Слънчевата система. Той е толкова огромен, че гравитационното му поле влияе на планетата. Морските приливи и отливи се дължат именно на факта, че водата е привлечена от Луната и я следва.

Луната е позната на човечеството от незапомнени времена. Всъщност той се вижда на хоризонта почти всяка нощ, а в някои случаи може да се види и през деня. Нещо повече, понастоящем Луната е единственият извънземен обект във Вселената, който е бил посетен от човек. Хората кацат на него за първи път на 20 юли 1969 г.

Въпреки многото научни области на изследване – за Луната има цели области на познание като селенология – човечеството все още не знае откъде точно е дошла Луната. Според една от теориите тя е причинена много отдавна, когато магмена маса се е откъснала от Земята и се е озовала в космоса. Според друга теория Луната е съществувала като отделна квазипланета и след това е била завладяна от гравитационното поле на Земята. Друга хипотеза се нарича теория на гигантските сблъсъци. Това предполага, че някога небесно тяло, Тея, се е блъснало в Земята и е отнело голяма част от материята на планетата. На свой ред тя е гравитационно оформена в сферична форма и се превръща в Луната.

В момента Луната се разглежда като възможно място за колония. Напредъкът обаче е много бавен по редица причини. Лунните колонии представляват много малък научен интерес и почти никакъв икономически интерес.

6-то място: Йо, спътник на Юпитер (3643 км в диаметър)

Оценка: 4.5

Йо е друг спътник на Юпитер, открит от Галилео Галилей с помощта на домашен рефракторен телескоп с 20-кратно увеличение. Учените са регистрирали общо четири спътника на газовия гигант – всички те са включени в нашата класация. Подобно на другите спътници на Юпитер, Йо е кръстен на герой от гръцката митология.

Йо е известен с невероятната си геоложка активност. Понастоящем на планетата има над 400 активни вулкана! Това превръща Йо в най-активния в геологично отношение обект в Слънчевата система.

Причината за тази активност се дължи на гравитационните ефекти. Йо постоянно се намира в гравитационните полета на три големи обекта – Юпитер, Европа и Ганимед. Тъй като на повърхността на спътника няма вода, „приливите“ и „отливите“ се наблюдават под кората в течната магма и разпръснатото ядро. Така че вулканите на Йо се дължат на привличането на други космически обекти. При изригването му сместа от сяра и серен диоксид се издига на височина до 500 км!

Силикатната повърхност на Йо също е подложена на постоянна компресия. Така се образуват планини, някои от които са впечатляващо големи. Например върхът на Южна Бусавия е на 17 км!

Йо дори има собствена атмосфера от серен газ и серен диоксид. И това се дължи на постоянни изригвания. Освен това потоци от материал, които се изстрелват изпод кората на Йо, навлизат в плазмения торус около Юпитер.

5-то място: Калисто, спътникът на Юпитер (4821 км в диаметър)

Оценка: 4.6

През януари 1610 г. Галилео Галилей наблюдава Юпитер с телескоп и открива четири спътника на газовия гигант. Калисто е една от тях. И е най-далеч от планетата от всички останали. Подобно на другите „галилееви спътници“, той е кръстен на герой от гръцката митология.

Калисто е един от най-обещаващите спътници на Юпитер. Ако човечеството някога иска да изследва газовия гигант или поне да го опознае по-добре, може би си струва да построи там станция за прехвърляне. Повече или по-малко подходящите климатични и геоложки условия и ниските нива на радиация правят Калисто удобно място – със сигурност в сравнение с други спътници на Юпитер.

В края на миналия и началото на този век Калисто е изследван спектроскопски. Установено е, че повърхността на Луната е покрита със силикати и воден лед, както и с въглероден диоксид и някои органични съединения. Но големият брой кратери също така предполага, че Калисто няма атмосфера в обичайния смисъл на думата (или тя е значително разредена). Освен това спътникът не показва признаци на вулканична или геоложка активност – както Луната например.

4-то място: Титан, спътникът на Сатурн (5150 км в диаметър)

Оценка: 4.7

Титан е най-големият спътник на Сатурн и вторият по големина в Слънчевата система. Структурата му го прави да изглежда като пълноценна планета! Така че на повърхността му има езера с течна вода. Но това не е вода, а смес от етан и метан. Титан също е заобиколен от плътна атмосфера.

Титан е забелязан за първи път през 1655 г. Заради плътната азотна атмосфера с облаци от метан повърхността му дълго време е била невидима. Едва след като сондата Касини-Хюйгенс преминава покрай него през 2004 г., учените успяват да видят тъмни езера от течност в жълтеникавата силикатна почва.

Много изследователи сравняват условията на Титан с тези на Земята в началото на нейната еволюция. И това въпреки факта, че температурата на повърхността на спътника далеч не е курортна – до -180 градуса по Целзий. Но учените все още смятат, че на Луната може да съществуват по-прости форми на живот – например в подземни резервоари.

Хюйгенс кацна на повърхността на Титан през 2004 г. и успя да предаде снимка. Той показва заоблени скали. Това показва наличието на ерозия под формата на ветрове и валежи. Освен това през 2006 г. „Хюйгенс“ предаде няколко радиоспектрални изображения, които помогнаха да се установи, че на спътника има и високи планински вериги и сухи речни корита. Всичко това прави Титан още по-близък до Земята, макар и в ранните му етапи.

3-то място: Ганимед, спътник на Юпитер (5268 км в диаметър)

Оценка: 4.8

Ганимед е най-големият спътник на Юпитер и на Слънчевата система. открита, както обикновено, от Галилео Галилей на 8 януари 1610 г. Интересно е, че Ганимед е голям, но не тежък спътник. С диаметър от 5268 км той е само два пъти по-малък от масата на Луната.

По-голямата част от повърхността на Ганимед е покрита със силикатни скали и воден лед. Особено на полюсите. Някои изследователи смятат, че на 200 км под повърхността има океан от течна вода. А ядрото на Ганимед е нагорещено до червено, течно и богато на желязо, подобно на повечето планетарни обекти с твърда кора.

Ганимед има собствена магнитосфера (другите спътници в Слънчевата система не могат да се похвалят с това). Смята се, че е възникнал от метално ядро от разтопено желязо. Магнитосферата на Ганимед е изключително малка и напълно скрита от магнитосферата на Юпитер, която само леко изкривява последната.

Ганимед също има атмосфера. По-голямата част от него се състои от кислород в различните му алотропни модификации – от атомен до озонов. Съществува и малко количество водород. Освен това изследването на спътника, проведено от „Галилео“, показва, че той съдържа въглероден диоксид, сярна киселина и някои органични съединения.

Ганимед, подобно на други големи спътници, хвърля сянка върху планетата. На 21 април 2014 г. тя се появи директно върху Голямото червено петно на Юпитер – и стана подобна на око.

2-ро място: Kepler-1625b 1, спътникът Kepler-1625b (диаметър 49244 km)

Оценка: 4.9

Както беше споменато по-рано, поради несъвършенството на оптичните технологии все още не сме в състояние да открием сравнително малки спътници от екзопланети (т.е. планети извън Слънчевата система). Само няколко от най-големите остават да бъдат наблюдавани и един от тях е обектът Kepler-1625b 1.

Спътникът Kepler-1625b 1 обикаля около едноименна планета в съзвездието Лебед, която е в орбита около жълтото джудже Kepler-1625. Открит е чрез транзитния метод през 2017 г., но учените все още спорят за съществуването му. Този обект е наистина голям – той е с размерите на планетата Нептун в нашата Слънчева система.

Предполага се, че самата планета Kepler-1625b е газов гигант като Юпитер. А екзолуната е придобита преди милиони години по време на първоначалното ѝ формиране. По това време около звездата обикалял облак от разредена, рядка материя, която под въздействието на гравитацията започнала да се „струпва“ в планетоидни обекти. Едното от тях беше по-голямо и завладяваше другото с гравитационното си поле.

И двата обекта на Кеплер-1625b се намират в така наречения „радиус на местообитание“ – т.е. разположени са достатъчно близо до слънцеподобната си звезда, за да могат теоретично да доведат до възникване на живот. Но самата планета е газов гигант, което усложнява процеса на образуване на организми.

1-во място: WASP-12b 1, спътник на WASP-12b (диаметър 81548 км)

Оценка: 5.0

През 2012 г. астрономи от обсерваторията Пулково наблюдават звездната система WASP-12 и откриват доста необичаен характер на нейната яркост. Това предполага, че в близост до някоя от тях има не само екзопланети, но и екзолуна.

WASP-12b 1 е не само най-големият известен спътник във Вселената, но и най-горещият. Поради голямата си близост до местното слънце температурата на повърхността му е около 2500 градуса по Целзий. Размерът е установен по амплитудата на блясъка – той е 6,4 земни диаметъра, или около 81,5 хил. км.

Учените предполагат, че WASP-12b 1 е екзолуна в процес на формиране и че в даден момент просто ще се срути върху повърхността на звездата. Въпросът е, че е твърде близо. Така че е малко вероятно да оцелее дори няколко милиарда години в стабилна форма.

Наблюденията се усложняват допълнително от факта, че звездата WASP-12 е много далеч – на 870 светлинни години. Подобно на слънцето жълто джудже, което прилича на нашата звезда както по размер, така и по маса.