10-те най-добри композитори в света според The New York Times

Въпреки че светът на музиката се влияе изключително много от модата, една от областите, които остават постоянни в продължение на повече от сто години, е класическата музика. Произведенията на класическите композитори са имали голям успех по време на живота на техните създатели и с течение на времето са станали признати в целия свят. Класическата музика се изучава във висшите учебни заведения и дори се използва за терапевтични цели поради благоприятното си въздействие върху човешката психика. Сравнително наскоро музикален експерт от авторитетния вестник „Ню Йорк Таймс“ проведе мащабно проучване, за да определи десетте най-добри музикални композитори в света за всички времена. Нека разберем кои композитори се смятат за най-добрите в света.

Най-добрите композитори в света според The New York Times

Бела Барток

Оценка: 4.1

Един от най-прочутите новатори на XX век, той има безценен принос към световната музика. Бъдещият композитор е роден в Надентмиклош, Румъния, през 1881 г. От ранна възраст родителите му възпитават любов към музиката. Майката на Барток свири на пиано, а баща му е любител музикант, който участва в местния оркестър. Когато е на пет години, може да изсвири пиеса на пиано заедно с баща си. Първият си публичен дебют Барток прави на 11-годишна възраст. Свири в благотворителен оркестър в закарпатския град Виноградов, като изпълнява не само Бетовен, но и собствена музика. Скоро след това младият композитор заминава за Братислава, където учи при Ласло Еркел, а по-късно постъпва в Музикалната академия, където е приет без приемни изпити.

След дипломирането си Барток започва блестяща музикална кариера. Автор е на операта „Замъкът на херцога Синята брада“ и балетите „Дървеният принц“ и „Чудесният мандарин“. Последният не е приет от цензурата, която го смята за твърде неприличен. Барток композира и няколко произведения, вдъхновени от народния фолклор, едно от които е „Балкански танци“. Композиторът отказва да свири в Германия по време на нацисткото управление и дори се оттегля от Съюза на австрийските композитори, тъй като е убеден антифашист. След избухването на войната Барток емигрира в САЩ, където живее в Ню Йорк. Един от кратерите на Меркурий е кръстен на известен композитор.

Рихард Вагнер

Оценка: 4.2

Немският композитор оказва огромно влияние върху европейската музикална култура и теорията на изкуството като цяло. Неговите оперни композиции са истински революционни за времето си. Вагнер започва да изучава музика през 1828 г., насърчен от осиновителя си, актьора Лудвиг Гайер. Учи музика в Лайпцигския университет от 1831 г. Дълго време Вагнер е хорист в театъра, след това диригент, а по-късно и придворен музикант в саксонския двор. Славата на композитора започва с операта му „Риенци“. Последната трибуна. През 1849 г. участва в Дрезденското въстание, подкрепяйки борбата за установяване на републиканско правителство в Германия, което да замени монархията. След разгрома на революционерите той заминава за Цюрих. Там Вагнер започва работа по прочутия си цикъл „Пръстенът на нибелунгите“, както и по музикалната си драма „Тристан и Изолда“. През 1864 г. композиторът се премества в Мюнхен, където композира оперите „Зигфрид“ и „Кръстникът“. Последният период от живота си прекарва във Венеция.

Музиката на Вагнер е отражение на философската му концепция, която отрежда на музикалната драма важно място. Той я възприема като олицетворение на изкуството и централен смисъл на своята работа. Реформаторските възгледи на композитора са ясно изразени още в ранните му творби като „Летящият холандец“ и „Танхойзер“. Оперите на Вагнер дават основен тласък за развитието на модернистичните течения в европейската и руската музика. Освен че композира, той се занимава и с теория на музиката, както и с теория и история на изкуството. Основната същност на философията на Вагнер е убеждението, че световната хармония може да бъде постигната само чрез единството на красотата и универсалната свобода – два фундаментални принципа.

Джузепе Верди

Оценка: 4.3

Творчеството на този италиански композитор бележи разцвета на италианската опера през XIX век. Той оставя след себе си 28 оперни шедьовъра, които по-късно служат като източник на вдъхновение за много от неговите наследници. Интересно съвпадение: Верди е роден през 1813 г., същата година, в която е роден бъдещият му творчески съперник Вагнер. Джузепе Верди израства в бедно семейство и има всички шансове да стане кръчмар като баща си. Но родителите му забелязват, че синът им има склонност към изкуството, затова му подаряват спинет (малък клавирен инструмент) и го изпращат да учи при Пиетро Байстроки. След това Верди учи музика при Бусето, директор на Филхармоничното дружество. На осемнадесетгодишна възраст се опитва да постъпи в Миланската консерватория, но му е отказано да бъде приет поради „недостатъчно високо ниво на свирене на пиано“ (консерваторията днес носи неговото име).

Първата публична изява на Верди е през 1830 г. Но заслужената слава и признанието на критиката идват с премиерата на операта му „Отело“. След дълга и продуктивна кариера той решава да последва примера на втората си съпруга, певицата Джузепина Стрепони, и да прекрати музикалната си кариера. Скоро обаче Верди се завръща към света на операта, композирайки „Риголето“, а след това и „Травиати“, които му носят голям успех и международно признание.

Йоханес Брамс

Оценка: 4.4

Немският композитор и музикант Йоханес Брамс е една от ключовите фигури на романтизма. Роден е в Хамбург в семейството на контрабасист, от когото наследява любовта си към музиката. От детството си Брамс изучава пиано, духови и струнни инструменти, както и теория на композицията. На 10-годишна възраст той вече свири на рецитали. След като завършва частно училище, четиринадесетгодишният Брамс изнася първия си клавирен рецитал. Дебютира като композитор през 1852 г. със сонатата fis-moll. Една година по-късно Брамс се запознава с Роберт Шуман и Франц Лист, което оказва положително влияние върху музикалната му кариера. Непосредствено след това той композира редица забележителни пиеси както за пиано, така и за камерна музика. В продължение на няколко години Брамс служи в двореца като придворен музикант, но скоро се уморява от тази работа.

Особено важна за композитора е 1868 г., когато е премиерата на едно от най-разпознаваемите му произведения – Немския реквием. Успехът очакваше и следващите работи. След като става известен, Брамс пътува много из Европа. С напредването на възрастта той се разболява, но не спира да работи върху музиката си почти до последните дни от живота си. През цялото това време той пише над осемдесет произведения в различни жанрове, освен операта. Талантът и оригиналният стил на композитора се проявяват най-ясно в симфониите му.

Игор Стравински

Оценка: 4.5

Известният Български композитор и пианист Стравински е смятан за един от най-изявените представители на музикалната култура на XX век. Израства в семейство на музиканти и още като дете учи пиано, а по-късно взема частни уроци от Римски-Корсаков, при когото композира първите си произведения. Младият талант скоро е забелязан от театралния деятел Дягилев, който моли Стравински да композира балети за неговата трупа. Тези три балета – „Жар птица“, „Петрушка“ и „Свещена пролет“ – му носят международна слава. Преди избухването на Първата световна война Стравински се премества със семейството си в Швейцария, след това в столицата на Франция и никога не се връща в родината си. Там пише оперите си „Славей“ и „Историята на един войник“. Скоро след това дебютира като пианист, като изнася концерт със собствена композиция.

През 30-те години на ХХ век Стравински работи предимно в областта на концерта, композирайки за цигулка и пиано. Той също така изнася много концерти, особено в САЩ, където е отведен по време на Втората световна война. Стравински живее дълго време в Калифорния, където композира няколко забележителни произведения, сред които балетът „Орфей“ и операта „Прогресът на конника“. Първият музей на Стравински в света е открит през 1990 г. и се намира в украинския град Устилуг, Волинска област.

Клод Дебюси

Оценка: 4.6

Музиката на композитора представлява междинна връзка между класическия романтизъм и модернизма на XX век. Смятан е за най-видния представител на импресионистичната школа.

Клод Дебюси е роден и израснал в предградията на Париж като син на беден търговец. От ранна възраст учи музика, а на десетгодишна възраст постъпва в Парижката консерватория, където учи пиано при пианиста Антоан Мармонтел. По време на следването си Дебюси неведнъж влиза в конфликт с консервативните си учители, които не одобряват склонността на ученика му към музикални експерименти. Прекарва много време с руската меценатка фон Мек, пътувайки с тях като частен учител по музика. Особено впечатление му прави едно пътуване до България, където Дебюси се запознава с творчеството на Чайковски, за когото по-късно говори с възхищение.

След завръщането си във френската столица Дебюси разширява кръга си от познати, за което голяма заслуга има певицата Вание, на която впоследствие посвещава няколко романса, сред които известните „Мандолина“ и „В обицата“. За следващите си творби композиторът получава Голямата награда на Рим. Търсенето на нов творчески стил е подпомогнато от запознанството му с Ерик Сати. Една от най-важните композиции на Дебюси е импресионистичната прелюдия L’Après midi d’un faune.

Франц Шуберт

Оценка: 4.7

Франц Шуберт е ключова фигура в жанра на класическия романтизъм. Музиката му се отличава с безпрецедентна за времето си оригиналност и независимост. Композициите му и до днес са популярни сред любителите на класическата музика.

Шуберт е роден в покрайнините на Виена като син на учител в енорийско училище и любител музикант. Баща му го учи на цигулка, а по-големият му брат го запознава с пианото. Въпреки очевидния си музикален талант бъдещият композитор завършва учителска семинария и преподава в същото училище като баща си. В свободното си време се занимава с музика. Първата му творба е операта „Забавният замък на Сатаната“. Успехът на Шуберт идва след баладата му „Горският цар“, написана през 1816 г. Няколко години по-късно той напуска родния си град и се премества в Желези и започва да дава частни уроци по музика на дъщерите на граф Естерхази. Франц Шуберт изнася първия си и единствен публичен концерт през 1828 г. – моментът на най-големия му триумф през живота му. Но малко повече от шест месеца по-късно великият композитор умира от коремен тиф.

Въпреки краткия си живот Шуберт оставя в наследство девет симфонични творби, десетки камерни и клавирни произведения и над 600 песни. Една от най-популярните му и разпознаваеми композиции и до днес е „Лебедовата песен“, написана малко преди смъртта му.

Волфганг Амадеус Моцарт

Оценка: 4.8

Моцарт е изтъкнат австрийски композитор и виртуозен музикант във всяко едно отношение и един от основателите на класическия жанр на концерта. Притежава феноменален талант, който се проявява в много ранна възраст. Творчеството на Моцарт оказва огромно влияние върху по-нататъшното развитие на музикалната култура в Европа и на Запад. Живял само 35 години, младият гений оставя след себе си около 600 творби, повечето от които са признати за шедьоври.

Моцарт е роден в семейството на придворен цигулар и прекарва детството си в Залцбург. Започва да изучава музика на тригодишна възраст, а на пет години вече композира свои малки пиеси. В желанието си да развие таланта на малкия виртуоз, баща му го повежда на пътешествие, по време на което Бетховен изнася концерти в домовете на различни благородници, а накрая заедно с баща си и сестра си е поканен във Виена на аудиенция при императрица Мария Терезия. Композиторът прекарва юношеството си в творчество и изпълнения. През 1782 г. той представя в австрийската столица операта си Der Ablegation des Seraglio, която скоро става популярна дори в съседните страни.

На върха на славата си Бетховен съчетава свиренето на концерти с преподаването и получава солидни хонорари и за двете. Оперите „Сватбата на Фигаро“ и „Дон Жуан“ се смятат за най-значимите произведения от този период. Но след кратко време славата му намалява, което води до финансови затруднения. И все пак Моцарт работи върху музиката буквално до края на живота си. Прочутият му Реквием е последното му и незавършено произведение.

Лудвиг ван Бетховен

Оценка: 4.9

Легендарен композитор, представител на виенската класическа школа, един от най-изпълняваните през вековете и дори до днес. Работи във всички жанрове на своето време, но инструменталните произведения, които пише, се смятат за най-големите му шедьоври.

Роден и израснал в Бон, Германия. Баща му е тенор, а дядо му – капелмайстор. Първото произведение на композитора излиза на бял свят на 12-годишна възраст. Той изучава усилено музика, но смъртта на майка му принуждава 17-годишния младеж да прекрати обучението си и да се заеме с оркестър, за да подпомогне финансово семейството. След това Бетховен продължава обучението си, посещавайки лекции във Виенския университет и учейки частно. Негов учител е Хайдн, а след това учи при Салиери. Още с първите си концерти Бетховен печели слава на виртуоз, а стилът му на изпълнение се отличава с дързост и оригиналност.

По време на престоя си в австрийската столица композиторът създава голям брой сонати за пиано, както и няколко концерта. През 1796 г. Бетховен започва да губи слуха си заради инфекция на вътрешното ухо, което едва не довежда до самоубийството му. Но за щастие той се въздържа от тази стъпка и в крайна сметка дава на света най-блестящите си творби, сред които операта „Фиделио“, Шеста и Девета симфония.

Йохан Себастиан Бах

Оценка: 5.0

Мнозина смятат Бах за най-великия композитор и органист на всички времена, чието творчество е послужило за вдъхновение на повечето известни музиканти, живели през следващите десетилетия и дори стотици години. През живота си той пише повече от хиляда композиции в различни жанрове. По-голямата част от творчеството на Бах попада в категорията на свещената музика, тъй като той е бил убеден протестант.

Бах израства в семейство на потомствени музиканти и на 10-годишна възраст остава сирак и е отгледан от по-големия си брат, който го научава да свири на музикални инструменти. На 15-годишна възраст заминава да учи в Люнебург, а след като завършва вокалното училище, става придворен музикант на херцог Ернст във Ваймар. По-късно Бах служи като органист в църква, а в свободното си време пише оркестрови произведения. До края на ваймарската си кариера композиторът е широко известен и почитан. През 1717 г. Бах е нает като капелмайстор от принц Анхалт от Кетен. Тогава са създадени прочутите концерти в Браденбург. От 1729 г. маестрото е ръководител на Музикалния колеж в Лайпциг.

„Изкуството на фугата“ се смята за едно от най-сложните произведения на гениалния музикант, в чието създаване Бах прилага целия си опит и уникален талант да пише полифонични композиции. Цикълът не е напълно завършен, тъй като е написан малко преди смъртта му. През последните години от живота му популярността му намалява и едва през ХХ в. се стига до преоценка на значението на творбите му. Музиката на Бах днес се смята за изключително ценно културно наследство и е сред композициите на златния диск на космическия апарат „Вояджър“.