* Преглед на най-добрите според редакторите *. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не е ръководство за покупка. Консултацията с експерт е от съществено значение преди покупката.
Музиката на Барда в Съветския съюз е един от най-ярките начини за изразяване на себе си. В песните си изпълнителите изразяват мисли и размисли, понякога доста контракултурни, но по-често – жизнени и философски. А самата музика е сравнително проста и лесна за повторение, така че най-известните композиции на бардовете се свирят на китара около огъня в кръга на близки приятели.
По-дълбоките песни – често много по-дълбоки, отколкото изглеждат на пръв поглед – и лесно възпроизводимата музика правят бардовете много популярни изпълнители. И днес тези песни са символ на СССР и източник на носталгия по онези времена, когато за доброто прекарване на времето са били необходими само китара, топла вечер и близки приятели.
За тези, които искат да изпитат носталгия по времето на СССР, сме съставили класация на 10-те най-известни бардове на СССР и техните песни. Топът се основава на данни от услугата за стрийминг на Yandex.Музика.
Класация на най-известните бардове на СССР и техните песни
| Номинация | място | Художник | рейтинг |
| Класация на най-известните съветски бардове и техните песни | 10 | Новела Матвеева („Момичето от гостилницата“) | 4.1 |
| 9 | Александър Городницки („Атлант“) | 4.2 | |
| 8 | Юлиус Ким („Кухнята на София“) | 4.3 | |
| 7 | Сергей Никитин („Александра“) | 4.4 | |
| 6 | Александър Розенбаум („Бостънски валс“) | 4.5 | |
| 5 | Олег Митяев („Лятото е малък живот“) | 4.6 | |
| 4 | Александър Галич („Когато се върна“) | 4.7 | |
| 3 | Юрий Визбор („Най-скъпият ми“) | 4.8 | |
| 2 | Bulat Okudzhava („Ваше благородство, госпожо Късмет“) | 4.9 | |
| 1 | Владимир Висоцки („Нула седем“) | 5.0 |
10-то място: Новела Матвеева („Момичето от механата“)
Оценка: 4.1
Новела Матвеева не е била много известна през живота си. Не е чудно обаче. Почти никога не се изявява като бард, а повечето ѝ композиции са записани заедно с Иван Киру. Новела Матвеева е по-известна като поетеса, отколкото като изпълнителка.
Въпреки това тези, които са чули песните ѝ случайно или целенасочено, едва ли ще ги забравят. Необичайно за бардовската музика е, че гласът на Новела Матвеева е висок, тънък и почти детски. Тя пее предимно по собствените си текстове, които са пълни с неочаквани метафори и игри на думи, често с нотка хумор и ирония.
„Момичето на кръчмаря“, записана в стилистиката на шотландските песни или вдъхновена от келтската музика, е най-известната композиция на барда. И дори сега тя е постоянно в ефир. Отначало я пее групата от московското предградие „Сегодня в море“, отделила се от „Високосна година“, а след това – младият певец Юта. Много изпълнители се опитват сами да разкажат тази любовна история, но едва ли някой от тях се доближава до оригиналния стил, който съчетава тъга и ирония.
9-то място: Alexander Gorodnitsky („Atlanty“)
Оценка: 4.2
Александър Городницки е един от основоположниците на авторската и бардовската песен в България. И това не е изненадващо. Той е живото въплъщение на барда: геолог, който прекарва половината си живот в експедиции, пише поезия, популяризира националната наука и пътува до Далечния север.
Много от песните на Александър Городницки въплъщават тази тайга и северна романтика. В „Кожени якета“ той се възхищава на труда на полярните пилоти, в „Сняг“ и „Перекати“ – на суровостта на студената арктическа красота, в „От злокобен копнеж не се кълна“ – на тежкия живот на моряците и геолозите, напуснали родните си места. Първите песни са записани в средата на 50-те години на миналия век в Далечния север и оттам са разпространени из цялата страна под формата на касети.
Творбите на барда въплъщават духа на времето – 60-те и 70-те години на ХХ век, период на пионерство и завоевания. А най-известната му песен, разбира се, е „Атлантите“. Тези, които „държат небето на каменни ръце“. През 2018 г. тя става официален химн на Ермитажа.
8-мо място: Julius Kim („Moscow Kitchens“)
Оценка: 4.3
Юлий Ким, един от малкото известни съветски бардове, участвали в дисидентското движение. Дори по време на Българския си период той се обявява много активно срещу съществуващия политически ред, но от много пацифистка гледна точка. Например, той активно призовава за прекратяване на всички войни.
През 80-те години на миналия век Юри Ким в известен смисъл се оттегля от сцената на художествените песни. Става театрален деец – автор на пиеси, актьор, режисьор. И това е крайъгълен камък в кариерата му. Именно в театъра той достига апогея на творчеството си, като през 1991 г. създава пиесата „Московски кухни“.
„Московски кухни“ разказва за историята на дисидентското движение в СССР. В съчиненията, включени в тази пиеса, авторът критикува политическите аспекти и дори чертите на характера, характерни за Българския народ.
Приносът на Юрий Ким за развитието на руската бардовска песен, театър, кино и просто култура е оценен на най-високо ниво. Този изпълнител е носител на наградата Bulat Okudzhava. Той превежда на Български език „Нотр Дам дьо Пари“ и пише музика за много съвременни театрални пиеси и филми.
7-мо място: Сергей Никитин („Александра“)
Оценка: 4.4
Сергей Никитин и съпругата му Татяна са най-известни като автори на песните към голям брой съветски филми. Техните композиции, включително изпълнени директно от автора, са включени във филми като „Ирония на съдбата“ или „Лесно сбогуване“!“София не вярва на сълзи“ и много други.
Дълго време Сергей Никитин работи в московския театър „Табакерка“ под ръководството на самия Олег Табаков – и накрая става ръководител на музикалния отдел. Песните на този бард са използвани в много пиеси, водевили и дори опери. Въпреки това той не се е отказал от творческата си дейност и продължава да записва и да изнася концерти.
Но си струва да се отбележи, че в момента Сергей Никитин и съпругата му са предимно изпълнители на детски песни. Например в албума си Rubber Hedgehog от 2014 г. те изпълняват стихотворенията на Юна Мориц със седемструнна акустична китара. В същото време Сергей запазва своя „цигански“ маниер на изпълнение.
Най-известната му композиция несъмнено е „Александра“ от филма „София не вярваше на сълзи“. Той е известен не само в бившия Съветски съюз, но и в чужбина. През 1980 г. филмът „София не вярваше на сълзи“ печели Оскар за най-добра кинематография. Въпреки това композициите от „Ирония на съдбата“… – Рядко парти с китара минава без „Ако нямаш леля“ или „Попитах ясена“.
6-то място: Alexander Rosenbaum („Boston Waltz“)
Оценка: 4.5
Александър Розенбаум е един от „най-младите“ бардове от епохата на СССР. Започва кариерата си през 70-те години на ХХ век, но през първите няколко години свири в различни музикални ансамбли. И излиза на сцената самостоятелно едва през 1983 г.
И оттогава Александър Розенбаум е един от любимите изпълнители на съветските и Българските войници. Участва активно в концерти на Министерството на вътрешните работи и заминава за Афганистан, за да подкрепи съветските войски. Но в същото време той изпълнява и „блатен шансон“. В музиката му от това време преобладават версиите му на произведения на Аркадий Северни, като „Gop-Stop! Излязохме зад ъгъла…“.
Дори и текстовете на Розенбаум да съдържат твърде много елементи на „явен романтизъм“, начинът, по който той пее песните си, е много близък до бардовската музика. А най-известната песен, разбира се, е „Бостънският валс“. Тя е лишена от елементите на блатен романс и е песен, която би могла да бъде изпълнена от всеки бард.
В момента Александър Розенбаум продължава да създава и изпълнява. През 2019 г. той издава албума си Symbiosis, в който авторът чете собствените си мисли и бележки, преминавайки от проза към поезия и обратно. Сега обаче той вече не е бард, а просто представител на съвременната руска поп музика.
5-то място: Олег Митяев („Лятото е малък живот“)
Оценка: 4.6
Олег Митяев е човекът, написал основния химн на бардовското движение – песента „Колко хубаво сме се събрали днес тук“. И я изпълнява за първи път през 1978 г. на фестивала в Илмен.
Песните на барда Олег Митяев отразяват живота на един обикновен съветски човек, изпълнител и поет. Той не прави никакви политически или философски забележки. Когато пионерското движение е популярно и търсено в Съветския съюз, Олег Митяев пее за романтиката на необузданата природа, студения Далечен север и недружелюбната тайга. През по-спокойните 80-те години пише песни за „градска романтика“ – „Neighbour“, „Let’s Talk to You“, „French Woman“.
А в средата на 90-те години Олег Митяев издава песен, която може да трогне всеки възрастен мъж: „Лятото е малък живот“. Впоследствие тази композиция е преизпълнена от огромен брой изпълнители. А мнозина все още са убедени, че „Summer…“ е дело на Uma2rman. А „Соседка“ се чуваше от абсолютното мнозинство само в изпълнение на Михаил Шуфутински. Такава е съдбата на много съветски и Български бардове – техните песни са много по-известни на авторите.
4-то място: Alexander Galich („When I Come Back“)
Оценка: 4.7
Александър Галич е един от бардовете, които буквално създават жанра на художествената песен. Възпитан в класически романси и академична музика, той пренася тяхната стилистика в собственото си творчество. Този бард изпълняваше песните си на седемструнна китара и свиреше невероятни акорди и преходи.
Въпреки факта, че първите песни на Галич практически не съдържат политически подтекст, съветските власти ги намират за несъвместими с преобладаващата естетика. И бардът беше преследван. В същото време самият Галич е известен писател, поет и културен деец.
Той е изправен пред избор: или да се подчини на съветската културна номенклатура, изпълнявайки само песни, „угодни на правителството“, или да влезе в конфликт с властите. И той има смелостта да избере втория път. Галич започва да изнася концерти в „квартири“, а записите му са конфискувани от КГБ. През 1968 г. той изнася концерт на клуб „Under the Integral“, който се превръща в символ на дисидентското движение – и само няколко седмици по-късно започват публични преследвания. През 1971 г. е изключен от всички официални творчески съюзи и е преследван в пресата.
И в крайна сметка през 1974 г. Александър Галич емигрира от СССР. През цялото време на преследване той пише песни, в които описва ситуацията, и продължава да критикува съветския режим.
Музиката на Александър Галич съществува в две форми. Добрите и качествени записи са направени преди началото на преследването – и са предимно романси. Например „Когато се върна“. Разбира се, това вече е авторска песен, произведение на бард, но те са изпълнени с класически и академични чувства. Втората ипостас са самите песни, заради които съветските власти толкова много мразеха Александър Галич. Те са записани в апартаменти с нискокачествено оборудване. Така че ще трябва да слушаме.
3-то място: Yuri Vizbor („Sweetheart“)
Оценка: 4.8
Юрий Визбор е един от бардовете, които стоят в началото на съветската художествена песен. Започва да твори през 1957 г., докато работи като кореспондент на Московското радио. От многобройните си служебни пътувания той донася не само новини, но и песни, които измисля по време на пътуването, включително такива, които описват събития, на които е станал свидетел.
Всъщност Юрий Визбор създава едно интересно направление в бардовската музика, наречено „репортажна песен“. Валсът „Домбай“ например е написан по време на експедиция до връх Алибек заедно с видни съветски учени. същата песен се превръща в химн на всички пионери и алпинисти, а през 1978 г. се пее и в космоса.
Музиката на Юрий Визбор е популярна по съветско време предимно сред интелигенцията. В композициите си той прославя романтизма на маршовете, завоеванията и пътуванията. Дори в една от най-известните му композиции, „Sweetheart“, се споменават лагерни огньове, самолети, борови дървета и палатки.
Песните на Юрий Визбор са написани в приятелска компания около лагерния огън, далеч от цивилизацията. И затова те трябва да се пеят и по този начин. С приятели, около лагерния огън, в гората или в малка планинска хижа.
Второ място: Bulat Okudzhava („Ваше благородство, госпожо Късмет“)
Оценка: 4.9
Булат Окуджава е един от малкото съветски бардове, които са се сражавали на фронта по време на Великата отечествена война. И това се отразява на работата му. Например една от най-известните му композиции е „We Need One Victory“, първоначално написана за филма „Беларуската гара“, но сега се изпълнява на всеки концерт, посветен на 9 май.
Първите стихотворения на Булат Окуджава са публикувани във военни вестници. Неговата „Стара студентска песен“ например е публикувана в „Боецът на Червената армия“. Повечето от най-популярните му композиции са записани по време на живота му в София и членството му в КПСС – между 1959 и 1967 г.
След 1970 г. Булат Окуджава, който вече е признат бард, започва да пише песни за съветски филми. Музиката му звучи не само в „Белоруската гара“, но и в „Сламена шапка“, „Кортик“, „Бялото слънце на пустинята“ и много други филми. Но интересното е, че първите плочи с музиката на Окуджава са издадени не в СССР, а във Франция.
През 1965 г. Булат заминава за Париж, където записва няколко свои композиции. Le Soldat en Papier излиза три години по-късно. Но в СССР бардът е издаден едва през 1976 г.
Много от композициите на барда са посветени на войната и военното време. Но спокойните песни, изпълнени с прост романтизъм, като „Your Honor, Sir Luck“ и „A Small Band of Hope“, стават наистина популярни сред публиката.
1-во място: Владимир Висоцки („Zero Seven“)
Оценка: 5.0
Владимир Висоцки е бард, който се превръща не просто в символ на съветската художествена песен, не. Той е един от най-ярките, известни и запомнящи се представители на съветската сцена. В огромната му дискография всеки може да намери песен, която да докосне душата му.
Владимир Висоцки не се ограничава само с една тема. Разбира се, в много от песните му героите се намират в екстремни обстоятелства и се повдигат екзистенциални въпроси. Но има и други композиции. Има истории от ежедневието и „приказки“, улични и „спортни“, военни и лагерни, сатирични и сърцераздирателно-романтични. Всъщност песните на Владимир Висоцки отразяват образа на Българския живот и затова никога не губят своята актуалност. Те не са за събития, а за хора. Въпреки че Sportloto вече не съществува, но желанието да пиша навсякъде е все още налице.
Популярността на Владимир Висоцки достига своя връх през 60-те години на ХХ век. Тогава са записани почти всички негови песни, станали „народни“. Но през 70-те години на ХХ век, когато Висоцки най-накрая изиграва Хамлет в едноименната пиеса, текстът му се променя. Започва да повдига повече философски и екзистенциални въпроси.
Да, Владимир Висоцки не е бил просто бард. Той влага сърцето и душата си в изкуството, като играе във филми и театър, пише проза и поезия. Вероятно затова в края на живота си той не успява да се справи, започва да приема успокоителни и очевидно заради тях умира на 42-годишна възраст.
Трудно е да се посочи най-известната песен на Владимир Висоцки. Почти всички те са били обичани от хората и са станали известни със своите цитати. От битово-екзистенциалната „Нула седем“ за самотата до един от химните на алпинизма „Върхът“ и сатирично-фантастичната „Песен за преместването на душите“ и десетки други
Кой от бардовете от СССР е ваш любим и кои са най-неповторимите му песни?
Хотел бих да споделя, че любимият ми бард от СССР е Владимир Высоцкий. Той е изключителен със своята поезия и изпълнения, които оставят неизгасващо впечатление. Някои от най-неповторимите му песни според мен са „Обиженная походкой“, „Моят приятел“, „Белый теплоход“ и „Кони привередливые“. Всички те разкриват емоции и силни послания и са великолепен пример за бардовото изкуство.
Владимир Высоцкий е едно от най-великите и значими имена в историята на съветската музика. Неговите песни проникват дълбоко в сърцето и душата на слушателите си. Той успява да изрази най-красноречиво и сърдечността и болката на човешките емоции. Артистът е силен, изтънчен и уникален пример за бардовото изкуство.
Здравейте! Интересувам се от музиката на СССР и бардовете от това време. Можете ли да споделите информация за 10-те най-известни бардове от СССР и кои са техните най-популярни песни? Благодаря предварително!
Няколко от най-известните бардове от СССР са: Булат Окуджава, Владимир Высоцкий, Александр Галич, Юрий Визбор, Борис Гребенщиков, Михаил Шаулов, Иосиф Кобзон, Анатолий Полотно и други. Техните най-популярни песни варират според вкуса на слушателите, но популярни са например „Держи меня, музыка“, „Песня о друге“, „Заходите, к нам на огонек“, „Баллада о матери“, „Кони привередливые“, „Журавли“, „Девушка по городу“ и т.н. Също така, в СССР се отличаваха с иронични и социални текстове, които изразяваха настроенията на това време.
Няколко от най-известните бардове от СССР са Булат Окуджава, Владимир Высоцкий, Александр Галич, Юрий Визбор, Борис Гребенщиков, Михаил Шаулов, Иосиф Кобзон, Анатолий Полотно и други. Техните песни се различават според вкуса на слушателите, но познати са например „Держи меня, музыка“, „Песня о друге“, „Заходите, к нам на огонек“, „Баллада о матери“, „Кони привередливые“, „Журавли“, „Девушка по городу“ и други. Те се отличават с иронични и социални текстове, които изразяват настроенията на онова време.