Реално: 7 ефективни практики

Всички ние живеем в един полувъображаем свят, създаден от индивидуалното възприятие и доминиращите нагласи. Понякога това остава незабелязано и често е причина за конфликти и неразбирателство. Няма универсален вариант, но е във ваша полза да се опитате да гледате реалистично на нещата.

Защитни механизми на психиката – тя е позната и удобна

Да останеш зад кулисите на реалните събития е достатъчно удобно, ако позволява приличен стандарт на живот и разбиране. Имате право да проповядвате собствените си ценности и убеждения, стига те да ви помагат да се свързвате и да изпълнявате ежедневните си задачи. Но понякога е необходимо да се промени обичайният начин на живот.

Избягването на реалността е свързано със защитните механизми на психиката, когато човек създава вътрешен стабилен модел на мислене и поведение, интерпретация на случващото се, като приспособява външните фактори към него.В такива ситуации е необходима психологическа защита:

1. в общуването има опасни, непредсказуеми елементи, които усложняват психофизиологичното състояние;
2. Съществува желание да се неутрализират явленията, предизвикващи кризи, с минимални усилия.

Комфортът и сигурността са основни човешки потребности; постоянните конфликти и стресът изтощават психиката и пораждат желание да се дистанцираме, да се скрием. Всички защитни механизми се активират от подсъзнателни импулси, които карат човека да бяга и да се крие. Психологическите защитни механизми помагат да се „обезвредят последствията“ и да им се придаде поносима стойност, ако въздействието им върху ситуацията не може да бъде напълно елиминирано.

Човекът е принуден или съзнателно да преодолее възникналите проблеми, или да избегне участието си, да се ангажира с изкривена интерпретация в рамките на собствената си реалност. В процеса на решаване на даден проблем, критично противоречие, непоследователност в живота, човек трябва да реагира по един или друг начин, да вземе отговорно решение. След това е необходимо плановете да се приложат, да се получи резултат и да се оцени тяхната ефективност. Дълго и уморително, по-лесно е да се преструваме, че нищо не се случва.

Ако човек не успее да реагира адекватно на преобладаващите условия, той трябва да си създаде измислена комфортна реалност, в която няма дразнещи обстоятелства. По този начин могат да се предотвратят последиците от психологическата травма и да се поддържа стабилно самочувствие.

Инстинктът за самосъхранение понякога пречи

Психичните защитни механизми са система за саморегулиране, която е необходима за премахване на негативните, травматични преживявания. Всеки се стреми да създаде стабилно, предсказуемо съществуване, за да реагира на външните влияния с най-малко енергия.Затова се формират устойчиви начини за самосъхранение:

1. маскиране, елиминиране на източниците на стрес от съзнателната част на ума ви, като им се придава „незаконен“ статут;
2. модификация, трансформиране на негативните преживявания, пренастройване на възприятието с цел избягване на стреса.

Тази адаптация спомага за създаването на собствен модел на поведение, основан на страхове и обичайни навици. Но реалният живот не е толкова застрашителен, колкото е бил в миналото, в предишния век, когато човек е трябвало да се бори с глада, болестите, бедността, домашните неуредици. Въпреки това, нашият мозък има навика да подозира всички и да не се доверява на никого, съвременните невротици могат да изтълкуват една съвсем безобидна забележка като сериозно „нападение“ и да предложат цяла стратегия за отговор.

Буферната функция на защитните механизми помага да се съчетаят личните нужди и възприятия с реалността на живота. Хитрият и благоразумен мозък осигурява динамично личностно развитие, за да се адаптира най-добре към околната среда и обществото. Например религиозните хора с готовност променят своята система от житейски представи, за да използват най-съвременните постижения на науката и технологиите.

Разбира се, психологическата защита е насочена към благородна цел: да се намали тежестта на психологическия дистрес, да се регулира нивото на емоционалното напрежение. Но с течение на времето обичайната защитна регулация губи терапевтичните си свойства и се превръща в палиативна реакция. Този вид защита има кратък обхват на действие и не е в състояние да доведе до радикална промяна в положението на човека.

Възприемани и реални последици

Редовното потискане на негативните емоции води до апатия, емоционално прегаряне, когато общата дълбочина на възприятието намалява, а положителните, радостни емоции атрофират. Психиката е организирана по такъв начин, че не може да бъде настроена само за предаване на положителни емоции, нервната система е способна да изпитва и стресови, дискомфортни чувства.

Въпросът е как да реагираме адекватно и да се справяме с чувствата, а не как да ги избегнем, как да се отървем от „ненужните“ сътресения и страдания. Разнообразието на вкусовете може да бъде усетено само чрез рецепторите „горчиво“ и „сладко“. Психопротективните начини на действие блокират импровизацията, творчеството, креативността. Човек престава да бъде автор на собствената си биография, като съзнателно приема чуждия сценарий в семейството, референтната социална група.

Негативната стойност на подобна защита се проявява и на ниво индивидуална ситуация, тъй като индивидът изпитва известно облекчение и игнорира реалните последици. Илюзорното, краткотрайно облекчение не води до окончателно успокоение и увереност. Но използваната отбранителна техника се утвърждава като полезно поведенческо умение, като навик за преодоляване на подобни ситуации, защото свежда до минимум разхода на енергия и загубата на време.

Нека да помислим кой е виновен за това

Използването на психологическа защита показва недоверие, безпокойство за средата. Променящото се и развиващо се общество влияе върху индивидуалните начини на психорегулация. Защитните механизми са присъщи както на нормалните, така и на ненормалните форми на поведение; това е буферна зона, контактна зона между личното и общественото пространство. Отговорността за психичното здраве на всеки човек е споделена между него и заобикалящата го среда.

Някои хора постигат виртуозно майсторство в създаването на механизми за лична защита, бягайки от „атака“. Обичайните подсъзнателни импулси диктуват следващите мотиви, убеждения и нагласи.

ПредложетепНякои психопротективни механизми,които им помагат да се върнат към реалността.

1. Преоценка на– Намаляване или хиперболизиране, преувеличаване на реални събития и взаимоотношения. Човек интерпретира действията си много избирателно, опитвайки се да се представи в идеална, съвършена роля. Например, ако помогнете на възрастна жена от другата страна на улицата, може да й кажете, че се занимавате с геронтология и спасяване на човечеството.Действие: Вземете автобиографията си в ръце или я съставете наново (възраст, образование, професионален опит, ниво на заплата, семейно положение) – това е вашият багаж от реалния живот. Преувеличените добродетели затрудняват концентрацията върху подобряването на уменията или постигането на важни цели.
2. Отказ– Отказ от признаване на истинските проблеми, от интроспекция за идентифициране на дискомфорта, неприятните неща. По-добре е да забравите всичко и да кажете, че никога не се е случвало. Например човек не може да каже на себе си или на другите, че е бил уволнен, защото не е бил подходящ за работата си, по-добре е да каже, че е „пречел на шефовете“.Действие: съставяне на списък със скрити проблеми и конфликти от съзнателната възраст. Така ще ви е по-лесно да признаете, че сте способни да откраднете три Леви от джоба на родителите си или да избягате от собствената си сватба.
3. Регресия– прилагане на стари мисловни и поведенчески механизми към променени обстоятелства. Не можете да преминете през живота си, знаейки само таблицата за умножение или използвайки жаргона на тийнейджърите. Трябва да повиша квалификацията си, да променя стила си на общуване, ако кариерата ми се е променила или ако възникнат нови семейни обстоятелства.Действие: Напишете какви драматични промени са настъпили в живота ви напоследък (1-2 години). Пред всеки от тях посочете какво се е променило в поведението ви благодарение на това и какво трябва да се промени, оказва се, че има много работа за вършене.
4. Рационализация– способността да се обоснове всяко действие или бездействие, да му се придаде смислен смисъл. Не се опитвам да си намеря нова работа, защото няма подходящи свободни работни места и няма кой да полива цветята. Действие: Запишете 5-6 критични забележки, които обикновено чувате от хората около вас (приятели, роднини, колеги). Поставете оценка от 10 на всяка от тях, колко справедливи са, помислете как можете да ги приложите.
5. Сублимация– Трансформация на енергията в бездействие, безразличие. Човек възнамерявал да събере хербарий в свободното си време, но всъщност успял да отиде само до най-близкия супермаркет. Може да се каже, че е защита срещу „прегряване“, натрупване на енергия. Предоставя се, но по някаква причина тази ситуация винаги се повтаря.Действие: Напишете трите си най-големи, най-амбициозни мечти (да станете успешен рибар, да придобиете флотилия от сейнери за риба тон, да създадете фонд за подпомагане на риба тон). Напишете по три практически цели за всяка от тях и по три задачи за всяка от тях. Проверете къде се намирате или дали житейските ви цели са плод на плодотворното ви въображение и необуздана фантазия.
6. Самоконтрол– много често срещана психологическа модификация, при която нежеланието да се реагира и действа се обяснява със строг самоконтрол. Като че ли едва ли бих могъл да се въздържа от второ висше образование, а и защо ми е нужно?.Действие: съставете списък с 5 или 6 неотложни проблема и напишете оценка по 10-степенна скала за всеки от тях, до каква степен можете да повлияете на ситуацията. Вероятно ще бъдете изненадани от резултата, ще се наложи да преразгледате собственото си значение в световната политика и историята на Българския либерализъм.
7. Самоизолиране– Самовглъбяване в реалността, отхвърляне на личните и социалните взаимоотношения. По този начин човек отстранява предварително всички напрегнати, тревожни моменти, които най-често се свързват с ниско самочувствие.Действие: разширете базата си от контакти, например като се свързвате с 10 непознати всеки ден в уебсайт за запознанства или на улицата. Ще има добри и зли, симпатични и отдръпнати. Така ще разберете, че никой не е длъжен да ви се усмихва, но има много по-приятни и добронамерени хора. Устойчивостта в общуването, новите хобита и контакти ще намалее.