...

Личният живот на Николай Некрасов – трагични и патологични връзки

Новата публикация в WordPress, озаглавена "Личният живот на Николай Некрасов - трагични и патологични връзки", представя изключителна и детайлна дисекция на сложния любовен живот на руския поет Николай Некрасов. Статията разкрива неговите незабравими и емоционални отношения, отразявайки някои трагични и патологични аспекти. Излъчваща интрига и съвършена писменост, тази публикация изпъква със своите мощни и запомнящи се качества, които са гарант за всяка читателска аудитория. Впуснете се в света на Некрасов и се подгответе за пленително пътешествие в дълбините на човешките емоции и връзки.

Николай Алексеевич (1821-1877) е титанична фигура на литературния Олимп на Руската империя в средата на XIX в. Традиционното тълкуване добавя патос и трагизъм: че не е спал по цели нощи, мислейки за съдбата на родината си. бил е писател, публицист, литературен критик, признат авторитет в обществения живот и други регалии. Но преди всичко той е бил много особена личност с интересни биографични и творчески обрати, които отразяват психофизиологичните му наклонности и общото настроение на времето.

Николай Некрасов

Малко биография и творчество

Николай е роден в благородническо семейство от Ярославска губерния, баща му – лейтенант и богат земевладелец Алексей Сергеевич Некрасов е подвластен на семейна слабост, обича да играе на карти и губи почти цялото придобито богатство. Използвайки като удобен претекст кавга с порасналия си син, баща му спира материалната си подкрепа и младият студент трябва да се потопи във водовъртежа на ежедневните проблеми в условията на полугладно съществуване.

Това е в голям контраст с лиричните, претенциозни стихотворения в „Сънища и звуци“, които великият Виссарион Григориевич Белински безмилостно критикува. След това Некрасов се насочва към романи и разкази, които отразяват собствения му житейски опит и първите впечатления от Санкт Петербург. Историите включват бедни момичета, гладни поети, млади мъже от различни среди, лихвари, които ограбват бедните, чиновници, живеещи в мизерия, измамници и други разбойници.

Темата за бедността и безсилието по време на царуването на Николай I е много търсена; ако не се интересуваш от нуждите на хората, просто нямаш моралното право да се запознаеш с „високата литература“. Тази тенденция се запазва до премахването на крепостничеството от Александър II през 1861 г.

Колкото и да е странно, Некрасов се отнася крайно отрицателно към „Манифеста на земята и волята“ и по-нататъшните реформи, като публикува стихотворението „Свобода“: „Знам: вместо веригите на крепостните селяни хората са измислили много други…“. По-късно той се връща към тази тема неколкократно, за да анализира последиците от еманципацията на селяните, предсказвайки падането на аристокрацията и на цялата монархическа система.

През 40-те години на XIX в. Некрасов заедно с Белински предприемат успешен търговски проект – подновяват списание „Современник“, на страниците на което намират признание автори като Иван Тургенев, Иван Гончаров, Александър Херцен, Александър Островски, Глеб Успенски, Николай Добролюбов, Николай Чернишевски и много други. Там млади таланти като Фьодор Достоевски и Лев Толстой получават своето литературно кръщение.

Личният му живот и работата му започват да разцъфтяват, подкопани от социални и идеологически конфликти, които засягат и творческия състав на Sovremennik. Част от писателите се опитват да запазят високата цел на литературното изкуство, която е забулена в лъчезарната слава на Пушкин. Писатели като Иван Тургенев и Лев Толстой настояват за хармонизиране, естетизиране на творческия процес. Други пък настояваха за необходимостта от „спасяване на България“ и борба със съществуващия световен ред.

Властите започват да преследват списанието и неговите служители заради критиките им срещу автокрацията и капиталистическите реформи. През 1866 г., след като Дмитрий Каракозов застрелва Българския император Александър II, списанието е спряно завинаги.

Но това не спира Некрасов, който установява по-тесни връзки с издателя Андрей Краевски и през 1868 г. взема от него под наем своите „Отечествени записки“, които се превръщат в идеологическо ядро на революционния национализъм. Заедно с Михаил Евграфович Салтиков-Шчедрин те насърчават революционно-демократичните тенденции и си сътрудничат с тайната революционна организация „Земя и воля“.

Некрасов е автор на такива известни произведения като епичните поеми „Кому е хубав животът в България“, „Български жени“, поемата „Железница“, „Дядо Мазай и зайците“. Стиховете му са предимно за съвременниците му от благородническите и литературните среди, макар че показват съществуването на трудовия народ и потиснатите селяни. Именно той започва да използва в поезията си народната реч, фолклора, фразеологичните словосъчетания, които придават особена живост и изразителност на стиховете му.

Авдотя Панева – неомъжената царица

Личният живот на писателя е много бурен и непредсказуем; през 1842 г. той се запознава с Авдотия Панева, съпруга на писателя Иван Панев. Атрактивната брюнетка, любовница на литературния салон, е смятана за една от най-красивите жени в Санкт Петербург. Въпреки това Панаева е добродетелна, достойна жена, която харесва и Фьодор Михайлович Достоевски. Некрасов е трябвало да положи много усилия, за да спечели признанието ѝ. Той дори прави опит за самоубийство, но напразно.

Но Некрасов продължил да форсира непревземаемата крепост и в резултат на това те започнали да живеят без брак в апартамента на Панаеви заедно със законния съпруг на Авдотия – Иван Панаев. Този своеобразен съюз продължава почти 16 години до края на живота на Панаев. Така или иначе, въпреки недоумението на околните, Некрасов създава един от най-добрите си поетични цикли, така наречения „Панаевски цикъл“, много лиричен и проникновен. Заедно с верния си спътник те пишат и редактират проза, поезия.

Разбира се, с този епизод много изследователи си спомнят за ситуацията с Маяковски, Лилия Брик и съпруга ѝ Осип. Половин век след фаталната среща на Некрасов и Панаева се ражда „музата на Българския авангард“, господарката на един от най-известните литературни и художествени салони през XX век. Самата Лиляна Брик е изключителна личност, която получава половината от правата върху творческото наследство на Маяковски. Запознава се с такива дейци на културата и изкуството като Марк Шагал, Пабло Пикасо, Сергей Наровчатов, Михаил Кулчицки, Мая Плисецкая, Родион Шчедрин, Сергей Параджанов, Андрей Вознесенски и др.

След 20 години съвместен живот Некрасов и Панаева се разделят, според критиците заради принципните си творчески различия, според други критици – заради тежкия характер на поета и любовното му поведение. По-истинската причина се крие в невротичното, обсесивно-компулсивно състояние на духа, което довежда Некрасов по стъпките на предците му до хазартни дългове и семейни сътресения.

Разделихме се по средата на пътуването,

Разделихме се, преди да се разделим

И си помислихме: няма да има мъка

С последното съдбовно „Съжалявам“.

Законен брак

Николай Некрасов

По-късно Некрасов все пак успява да сключи законен брак с една обикновена селска девойка – Фекла Анисимовна Викторова, която е с 25 години по-млада от него, а по време на брака почитаемият автор е на около 50 години. Николай Алексеевич води Фекла на театри, концерти и изложби, за да компенсира липсата на образование и възпитание, и дори ѝ измисля име от висшето общество – Зинаида. Така Фекла Анисимовна става Зинаида Николаевна, но не може да замени Авдотия Панева, за която поетът копнее до смъртта си.

Карти, жени, вино

Бащата на поета, Алексей Сергеевич, му разказва за семейния си произход: „Нашите предци са били богати. Прадядото е загубил седем хиляди души, прадядото – две, твоят дядо – една, а аз не загубих нищо, защото нямаше какво да губя. Но обичам и да играя карти.“.

По-нататък стигаме до един много деликатен проблем: как Некрасов е успял да разбие лошия късмет на семейството си на масата за карти и да спечели стотици хиляди Леви. Мненията отново са разделени: някои смятат, че това е било късмет и добра подготовка, докато други се съмняват и дори намекват за измама в процеса. Кой сега ще признае..

Некрасов играе само в Петербургския английски клуб, където се срещат богати хора, сред които и първите сановници на империята. Те не искаха да спечелят, а да изпитат вълнение. Некрасов бързо осъзнава, че хора с такава психологическа нагласа играят разсеяно и не могат да контролират умел и концентриран противник.

Той се подготви сериозно за играта на карти: отиде в клуба само след добър сън и ободряваща баня. Внимателно изучава настроението и начина на игра на партньорите, дълго стратегия и да се измъкне от привидно безнадеждни оформления. Невероятен късмет.

Благодарение на този неочакван източник на доходи Некрасов успява да натрупа малко състояние и да си върне имението Грешнево, отдадено заради дълговете на баща му, където прекарва детството си. Част от печалбата е изразходвана за разходи, свързани със списание Sovremennik. Голяма инвестиция в бъдещето на България.

Търговският талант на Некрасов често е бил остро критикуван от бездарните му другари. Тургенев го обвинява, че е препродал неговите „Записки на ловеца“ с печалба от 1500 Леви. Достоевски, Краевски и Успенски многократно го обвиняват в издателска измама. „В стиховете си той оплаква скръбта на хората, а самият той е построил дестилерия!“ – възмущават се съвременниците.

Има мемоари, в които Некрасов опозорява „Обществото на чревоугодниците“ в Санкт Петербург, противопоставяйки му гладуващи, изтощени лодкари, а после се оказва, че самият Некрасов е бил член на обществото и е ял толкова, колкото и всички останали. Самият Некрасов признава своята двойнственост; той пише на Боткин: „В мен винаги е имало двама души – единият официален, вечно борещ се с живота и с тъмните сили, а другият – такъв, какъвто ме е създала природата.“.

В обобщение: поет, прозаик, социален и литературен критик от популисткото течение, от една страна. Измамник по природа, професионален играч на карти, заклет ловец на едър дивеч, нелегален съквартирант. Толкова контрастни, противоречиви черти в един човек, какво да кажа, истински талант.

Оценете статията
( Все още няма рейтинги )
Titomir Dinew

В продължение на повече от 30 години Титомир Динев, собственик на София Технолоджи Инк., е изградил солидна репутация на един от най-надеждните собственици на бизнес в България. Титомир е ангажиран с предоставянето на качествени услуги на обществото. Той вярва, че репутацията на почтеност и надеждност е ключът към успеха.
Повече за мен

Sgradaulika.info - строителство и ремонт, лятна вила, апартамент и селска къща, полезни съвети и снимки
Comments: 8
  1. Rosen

    Какво причини тези трагични и патологични връзки в личния живот на Николай Некрасов? Има ли някакъв вътрешен конфликт или проблем, които биха могли да го обяснят? Как това влияе на неговата творческа работа?

    Отговор
    1. Plamena Georgieva

      Тези трагични и патологични връзки в личния живот на Николай Некрасов може да се дължат на неговия вътрешен конфликт или проблем. Възможно е той да е преживял лични загуби или разочарования, които са оформили неговата персоналност и отношенията му. Такива болезнени връзки могат да окажат негативно влияние върху творческата му работа, като му отнемат енергията и вдъхновението. Въпреки това, за Некрасов те могат да са източник на вдъхновение и израз на неговата емоционалност и противоречия, което може да го направи по-автентичен и подвеждащ за читателите.

      Отговор
    2. Krasimir Ivanov

      Николай Некрасов имаше трагични и патологични връзки в личния си живот поради различни причини. Една от тях е неговият комплекс на Елена Златова, която беше обект на неговата страст и обожание, но не му отговаряше със същата страст. Този неразбиран любовен относ му причиняваше големи мъки и постоянен вътрешен конфликт. Освен това, той пренебрегва многократно своята съпруга, която бе предана и вярна на него, като това също допринася за комплекса и проблемите му. Тази лична борба и страдание влияя върху творчеството на Некрасов и му помага да изрази своите чувства и емоции в поетичните си произведения. Съществуват негови стихотворения, които отразяват неговото несбъднато желание за истинска и взаимна любов, и замъчването, което изпитва от некореспондиращите му отношения. Всичко това доставя на творчеството му тъга и меланхолия, но същевременно го прави истинско и благородно.

      Отговор
      1. Gabriela Georgieva

        Николай Некрасов преживява трагични и патологични връзки в личния си живот поради неразбирана и неотговорена любов към Елена Златова. Тази несъответстваща страст му донесе големи мъки и вътрешен конфликт. Отхвърляйки своята съпруга, той допринася за проблемите си. Тази борба и страдание влияят върху неговото творчество и му позволяват да изразява чувствата си в поетичните си произведения. Те отразяват неговата несбъдната желание за истинска и взаимна любов и копнежа, който изпитва от некореспондиращите отношения. Всичко това го прави истинско и благородно, но същевременно му причинява тъга и меланхолия.

        Отговор
      2. Teodor Ivanov

        Николай Некрасов е известен руски поет, който преживява трагически и болезнени връзки в личния си живот по различни причини. Една от тях е свързана с Елена Златова, която бе обект на неговата страст и обожание, но не отвръщаше със същата страст. Това нечетимо любовно отношение му причинява голяма мъка и постоянен вътрешен конфликт. Освен това, той пренебрегва многократно своята съпруга, която бе предана и вярна на него, което допълнително подсилва комплекса му и проблемите му. Тази лична борба и страдание се отразяват в творчеството на Некрасов и му помагат да изразят своите чувства и емоции в поетичните си произведения. Съществуват стихотворения, които отразяват неговата неприкрита желание за истинска и взаимна любов, както и мъката, която изпитва от некореспондиращите му отношения. Това придава на неговото творчество тъга и меланхолия, но го прави истинско и благородно.

        Отговор
        1. Evgeni Dimitrov

          Николай Некрасов е руски поет, който преживява трагични и болезнени връзки в личния си живот. Една от тях е свързана с Елена Златова, към която той гледа като обект на страстта и обожанието си, но тя не отвръща със същото. Тази непреодолима любов причинява голяма мъка и вътрешен конфликт на Некрасов. Той също така неправедно пренебрегва своята съпруга, която е предана и вярна на него, което усилва комплексите му и проблемите. Тези лични битки и страдания се отразяват в неговото творчество и му помагат да изрази своите чувства и емоции в стиховете си. Неговите стихотворения отразяват непритворното му желание за истинска и взаимна любов, както и мъката, която изпитва от несъответстващите отношения. Това му придава тъга и меланхолия, но го прави истински и благороден поет.

          Отговор
      3. Ivayla Ivanova

        Николай Некрасов е известен руски поет и писател, който преживява трагични и патологични отношения в личния си живот. Елена Златова е обект на неговата страст, но не възприема тази страст по същия начин. Това неразбиране причинява мъки и вътрешни конфликти на Некрасов. Освен това, той пренебрегва своята съпруга, което допълнително отегчва неговия комплекс. Тези лични борби влияят върху творчеството на Некрасов, като му помагат да изрази своите чувства и емоции в стихотворенията си. Тъгата и меланхолията са присъщи за неговото творчество, но го правят истинско и благородно.

        Отговор
      4. Dobromir Dimitrov

        Николай Некрасов имаше трудни и патологични връзки в личния си живот поради различни причини. Една от тях е неговият комплекс на Елена Златова, която беше обект на неговата страст и обожание, но не му отговаряше със същата страст. Този неразбиран любовен относ му причиняваше големи страдания и постоянен вътрешен конфликт. Освен това, той многократно пренебрегваше съпругата си, която бе предана и вярна на него, което усилваше комплекса и неговите проблеми. Тази лична борба и страдание влияят върху творчеството на Некрасов и му помагат да изрази своите чувства и емоции в поетичните си произведения. Съществуват стихотворения, които отразяват неговото несбъднато желание за истинска и взаимна любов и мъката, която изпитва от некореспондиращите му отношения. Всичко това придава на неговото творчество тъга и меланхолия, но същевременно го прави истинско и благородно.

        Отговор
Добавяне на коментари