Как да защитите гледната си точка

Животът всеки ден ви поставя пред избор – да отстоявате интересите си и да изразявате позицията си или да мълчите, да търпите, да не обръщате внимание.

Това не е само въпрос на конфликт или несъгласие.

Способността да отстояваме своята гледна точка не е само способността да убеждаваме другите в правотата си по време на спор, а в по-широк смисъл – способността да заявим открито и уверено, че „това не е правилно за мен“, „това не е правилно за мен“.

Затова ще обсъдим темата от две гледни точки.

1. Изразяване на гледната точка = отстояване на вашите интереси.
2. Изразете своята гледна точка =Убеждаване в правотата си в даден спор.

В първия случай не сте съгласни с начина, по който ви третират или се отнасят с вас (например не ви повишават в работата, мамят ви в магазина, получавате грешно ястие в кафенето и т.н.).д.). Във втория случай изразявате несъгласие с мнението или гледната точка на събеседника си по някакъв въпрос (напр. политически възгледи).

Отстояване на интересите ви

Умението да се изразяваш открито, без да нараняваш другия човек, е известно в психологията като асертивност.

асертивността е личностна черта, която може да се определи като самостоятелност, независимост от външни мнения, оценки и способност за саморегулиране на собственото поведение.

Често в живота ви липсва увереност, трудно е да кажете „не“ или да критикувате събеседника си, без да станете агресивни. Важно е да се научите да се изразявате ясно, целенасочено и съзнателно, като преценявате плюсовете и минусите.

Ако се опитаме да си представим поведението, когато сме в неравностойно положение, по скалата, на единия полюс ще имаме пасивно поведение, на другия – агресивно поведение, а точно по средата – асертивност.

ПасивенПоведението ви подсказва, че предпочитате да мълчите, вместо да изразите открито недоволството си. Бъдете търпеливи, възмутени, ядосани, чувстващи се несправедливи.

Понякога става дума за дребно неудобство, като например за това, че в чакалнята на лекаря пред вас е скочил ласкав пациент или че от магазина са ви доставили 4 и половина килограма ябълки вместо 5 килограма. В тези случаи пасивното поведение, мълчанието и мълчаливото съгласие няма да доведат до значителен недостатък.

Но какво да кажем за по-сериозни неща??

Например,

1. От години чакате увеличение на заплатата и знаете, че го заслужавате;
2. Прекарвате около два часа на ден от ценното си време в празни разговори с майка си, в които тя най-често ви критикува, а вие не можете да ѝ откажете;
3. колебаете се дали да кажете на съпруга си, че имате нужда от помощ в домакинството и т.н.д.

В тези ситуации отстояването на мнението ви придобива по-глобален смисъл – правото да контролирате собствения си живот и да решавате сами как да живеете. мълчанието и въздържането от отстояване на гледната точка могат да доведат до загуба на контрол.

Точно обратното поведение –Отстъпление в агресията. Това се изразява в налагане на собственото мнение на другите, в незачитане на интересите на другите, в грубо, враждебно и грубо поведение.

Ако качеството на живота ни пряко зависи от откритото проявление на нашата същностзащо мълчим?

Има няколко причини.

1. Първо, искам да е добре и удобно за всички. Второ, страхуваме се от конфликти или открита конфронтация; не искаме да навредим на връзката си, защото проявата на несъгласие може да доведе до такива последици. Трето, не искаме да ни възприемат като егоисти, които мислят само за собственото си благополучие (това не е обичайно в нашата култура).
2. Понякога човек просто не знае как да бъде асертивен, да изразява своите нужди и права, без да обижда другия.

Ето няколко съвета как да развиете асертивност и да се научите да защитавате позицията си.

Да говориш за собствените си мисли и чувства, да оценяваш ситуациите, да говориш от свое име и само за себе си и да не се превръщаш в личност. „Наистина бих искал да…“

Използване на техниката „счупен запис“. Бъдете упорити, спокойни и търпеливи, като повтаряте отново и отново.

Ако не сте съгласни, задавайте допълнителни въпроси, докато разберете истинските мотиви на събеседника. Това ще помогне да се намали емоционалната степен.

Поддържане на приятелски отношения, но настояване.

изразявате разбиране за позицията на опонента, но играете според собствените си предимства. „Разбирам, че ви е трудно да стигнете до работа заради задръстванията, но за мен е важно да започнете деня си навреме.

Спорове

Най-честият момент за утвърждаване на гледна точка е в спор.

Общи правила

На пръв поглед най-добрият вариант е да се аргументирате логично и последователно, което ще помогне на опонента ви да разбере, че греши. Но всъщност малко неща зависят от броя на разумните аргументи. Тъй като психиката ни е обусловена да се противопоставя на външния натиск. Всеки опит за откровено логическо убеждаване ще бъде възприет като натиск. Това ще доведе до ескалация на конфликта, опонентът ще премине в отбранителна позиция и няма да се съгласи с вас предварително, така че няма да приеме никакви логични аргументи и доводи, които изтъквате.

По-ефективна стратегия за водене на спорове, поне в началото, е да се изгради доверие. На практика това означава да се спазват трите основни принципа на дебата или аргументацията

1. слушайте;
2. опитайте се да разберете;
3. да говорите езика на противника.

Слушайте

Емпатията и внимателното слушане са в основата на конструктивната дискусия. Отдавна е доказано (напр. изследванията на Денис Т. Regan 1971), че уважителното и внимателното отношение предизвиква подобна реакция у човека, с когото разговаряте. Поведението ни е пример за нашите опоненти и определя тона на разговора. Така действа феноменът на реципрочността.

Разбиране на позицията на другата страна

Честно казано, опитайте се да се поставите на тяхно място. Запитайте се: „Как бих се чувствал или как бих реагирал, ако бях на негово място??“.

Периодично спирайте по време на спора, за да си представите как изглежда ситуацията от друга гледна точка. Когато участвате в конфликт, се запитайте по какъв начин другата страна може да се различава от мен и се опитайте да видите ситуацията през нейните очи. Важно е да практикувате умствена гъвкавост: необходимо е да преодолеете инстинктивната си склонност да смятате, че само собственото ви мнение е вярно.

Гъвкавото мислене и отчитането на различията помагат за по-конструктивно разрешаване на конфликти.

Говорете езика на опонента си

Полагайте искрени усилия да видите нещата от гледната точка на събеседника си, за да разберете неговите ценности и убеждения. Проучване от 2015 г. на Матю Файнбърг и Роб Уилър установи, че американците от различни политически лагери реагират по-добре на аргументите на опонентите си, ако те съвпадат с техните ценности.

Тези общи правила за водене на спорове могат да бъдат добра основа за по-конкретни тактики за разрешаване на конфликти. Особено ако имате време да се подготвите добре за предстоящия спор.

Като цяло се опитайте да се придържате към следния начин.

1. Най-добре е аргументите да се разполагат по метода на ръба – най-силните аргументи са в началото и в края на речта. Най-силният аргумент е този, който има най-голям смисъл, или този, който засяга чувствата и интересите на човека.
2. По-лесно е да спечелите спора, ако се опитате да предвидите възможните аргументи на опонента си и да ги разкриете предварително, т.е.е. Обезоръжете противника си, преди да атакувате.
3. Ако се сблъскате с труден въпрос или аргумент, на който е трудно да се противопоставите веднага, не бързайте да отговаряте – просто се изкажете в подходящия момент. За да „отложите възражението“, започнете да разсъждавате от разстояние. Това ви помага да съберете мислите си и да се аргументирате по-убедително. Добре е да задавате въпроси на партньора си, за да изясните нещата.
4. Не бъдете прекалено категорични – когато спорите, посочвайте както предимствата на решението или позицията, които предлагате, така и недостатъците.
5. Опитайте се да включите позицията на опонента в аргументацията си, когато е възможно. Дори частичното признаване на собствената коректност помага за привличането на другите.

Да убедите някого, че сте прав, да се противопоставите на неговите възгледи и да го конфронтирате или поне да защитите правото му на алтернативно мнение.

Когато изграждате тактиката си въз основа на тези основни принципи, е полезно да използвате подходящи аргументи, когато логиката е от съществено значение.

Техники за аргументация

Техники за възстановяване.Като се опирате на аргументите на събеседника си, разгледайте всеки от тях стъпка по стъпка, за да откриете и посочите грешките в доказателствата му. Първо изслушайте аргументите на партньора си, след това ги възпроизведете, като следвате неговата логика и посочите грешката.

Например:

„- Това е добре! – казва Рудин. – Значи не смятате, че има осъдени?

– Не и те не съществуват.

– Това е вашето убеждение?

– Да.

– Как казвате, че те не съществуват?. Ето един пример за първия ви случай. – Всички в стаята се усмихнаха и се спогледаха.

Техниката „Да, но…“ или методът „отвътре-навън. Идеята е да се съгласите отчасти с човека, с когото говорите, и след това да го опровергаете.

Сократовият метод на положителните отговоривключва последователно използване на въпроси, всеки от които започва с „Съгласни ли сте, че…“. Първо се задават въпроси, на които интервюираният вероятно ще отговори утвърдително. Тези въпроси могат постепенно да накарат опонента ви да се съгласи не само с конкретни точки, но и като цяло с вашата гледна точка по темата.

Методът на бумеранга.Всички атаки на опонента могат да бъдат насочени към него, за да го упрекнат в непоследователност. Подходящо е, ако речта на интервюирания разкрива аргументи, които той или тя преди това е отхвърлил(а) (лицето си противоречи).

Остава само да изберете техниките, които са най-подходящи за вашата тактика в спора, и да усъвършенствате уменията си да ги използвате.