...

Как да спрем да контролираме ситуацията

Как да спрем да контролираме ситуацията" е най-новата публикация в нашия блог! В нея ще научите най-ефективните стратегии и техники за освобождаване от натоварващия контрол, който упражняваме върху себе си и върху другите. Чрез простите стъпки и съветите, които предоставяме, можете да постигнете по-голяма свобода и благоденствие. Открийте как да развенчате граничите, които възпрепятстват вашето развитие. Вдъхновете се и променете своя живот още днес!

Първият въпрос, който читателят може да си зададе, е: „Защо трябва да спрете да контролирате всичко??“В края на краищата способността за контрол, волята, умението да се владееш определя зрелостта на човека. Контролирането на потребностите и спонтанните реакции означава да предвиждате и управлявате живота си – ключът към пълноценен живот с възможно най-малко несигурност. Способността на човека да се контролира влияе до голяма степен върху това дали ще постигне целите си в живота, дали ще бъде ефективен в професията, личния и обществения живот.

Всъщност всички хора имат нужда от контрол, той помага на човека да оцелее, за сметка на свеждането до минимум на възможните рискове. Но степента на изразяване на тази потребност е различна. Понякога тя може да излезе извън рамките на разумното и да се превърне в пълен свръхконтрол, който вече не помага, а пречи.

Желанието да държиш пръста си върху пулса на целия свят, да имаш власт над всички вътрешни и външни процеси, е съпроводено с постоянен страх, чувство за вина, когато нещо се обърка, неудовлетвореност от себе си и от средата, повишена раздразнителност.

Свръхконтролиращите не знаят как да оставят нещата да се отдалечат, са неспособни да се адаптират към постоянно променящата се реалности когато се сблъскат с неща, които не могат да бъдат контролирани (болест, смърт, форсмажорни обстоятелства и т.н.), са напълно безпомощни.

Как да спрем да контролираме

Вътрешен контрол. Аз контролирам ситуацията

При здравословен сценарий човек анализира своите действия, мисли и последствия. На адресВъз основа на този анализ той заключава дали решенията му са правилни или погрешни. След това той/тя коригира бъдещото си поведение въз основа на това. Това е нормален, конструктивен вътрешен контрол.

Опитът да се контролираш, да управляваш вътрешното си състояние, е нормално поведение на зрелия човек.Но когато човек държи чувствата си под контрол, не си позволява спонтанни прояви и потиска естествеността си – това показва деструктивен контрол. В детството той се научава да не дава воля на чувствата и телесните си прояви. свръхконтролиращите обикновено израстват от деца, които са били засрамени за всяка емоция („Спри да плачеш – не разстройвай мама“), реагирали са отрицателно на всяка спонтанна проява („Дръж се прилично“, „Не крещи – не си в гората“) или просто не са проявявали интерес към чувствата и преживяванията на детето. Това дете постепенно свиква с мисълта, че чувствата му са маловажни и дори опасни, защото майка му може да го обича, ако то плаче, вдига шум, прави пакости, т.е. да се държи по подходящ за възрастта начин. Той трябва да се научи да се адаптира към заобикалящата го среда и за предпочитане да спре да чувства каквото и да било. С тази нагласа той навлиза в зрелостта и смята, че потискането на себе си, на своето „аз“, е единственият ефективен начин да взаимодейства със света около себе си. Това е единственият начин да оцелее, без да си навлече гнева и негодуванието на други важни за него хора.

Нуждата от контрол е психически защитен механизъм, който се заражда в детството. той първоначално е бил адаптивен, т.е.к. осигурява възможност за оцеляване. Но постепенно се трансформира във всемогъщ контрол (психологически термин, отнасящ се до несъзнателната вяра в способността на човека да контролира всичко) и се превръща в единствения възможен сценарий за живот и взаимодействие със себе си и другите.

Обратната страна на това поведение е прекаленото хладнокръвие, подчертаната независимост и недостъпността за близък контакт. Човек, който изпитва затруднения да чувства себе си, има слаба способност да разбира и съчувства на другите. В резултат на това страда самотата.

Негативните последици от вътрешния свръхконтрол включват и различни психосоматични заболявания. Защото емоциите, които не са се разпръснали, остават в тялото под формата на мускулни схващания, спазми и т.н.д. Неспособността да реагирате на телесните сигнали и желанието да ги потискате също може да има тежки последици за здравето. Пренебрегва глада, умората и други нужди. В резултат на това се разболяваме, страдаме от безсъние, хранителни разстройства и т.н.д.

Външно управление. Аз контролирам другите

Острата нужда от контрол рядко се ограничава само до себе си и обикновено обхваща и другите. Човекът чувства, че трябва да контролира не само вътрешното си състояние, но и цялата заобикаляща го действителност – да държи ръка върху пулса на всички процеси. Това ги улеснява да се справят с неизвестното, което предизвиква чувство на безпомощност и нетърпима тревожност.

Пълният контрол се превръща в начин за справяне с тези болезнени преживявания. Ако внимателно изчислите всички рискове и се подготвите за всички възможни непредвидени ситуации, можете да бъдете уверени и сигурни в резултата. Този модел на поведение обикновено е доминиращ при свръхконтролерите. Така че те винаги трябва да знаят къде са децата и съпругът им, какво правят подчинените им. Подготвени са за всички въпроси, които могат да им бъдат зададени на интервю за работа; не могат да живеят без планер, в който са изброени всички техни задачи и задачи; винаги имат готови номера за спешни случаи, които могат да раздадат, и т.н.д.

Да си добре подготвен, да планираш и да носиш отговорност за живота си само по себе си не е лошо. Но както всичко в живота ни, този прекомерен външен контрол има и друга страна: свръхотговорност, перфекционизъм и нужда да контролираме другите.

Контролиране и свръхпротекция

Много често желанието за контрол се представя под соса на грижа.Свръхконтролиращият се опитва да не изпуска нищо от поглед, да се увери, че децата са си написали домашните, мъжът е изял обяда си, майката е купила правилното лекарство и т.н.д.Всички близки стават жертва на свръхпротекция и грижа, маскирана като контрол. Това им пречи да поемат отговорност за собствения си живот и за грешките си и ги лишава от самостоятелност. А този контрол е породен от тревога и безпомощност, които се появяват, защото свръхконтролиращият не вярва нито на себе си, нито на близките си, нито на живота като цяло. Външната реалност му се струва твърде несигурна, от хората може да очаква само уловка, а те могат да го подведат по всяко време. Ако обаче човек може сам да следи за нещата, тогава може да намери спокойствие. Лицето се намесва в живота на близките си и следи всичко, което се случва, т.е.к. Това им дава усещането, че могат да влияят на живота си и да се предпазват от изненади.

Контрол и власт

Възможно е контролът над другите да не е породен от тревога, а от желанието да властвате над живота на другите. В повечето случаи тази потребност от власт не се разпознава и за лицето и другите изглежда като желание да бъде внимателен и искрено иска да помогне.

Да сте наясно с това, което се случва в живота на вашия партньор, родители или деца, не само облекчава ненужната тревога, но и ви дава възможност да манипулирате.

Обикновени въпроси от типа „Как си??“, „Къде беше?“Хората с подценено чувство за собствена стойност?“ може да не е истински интерес. Зад този страх се крие желанието да знаете какво се случва в живота на някой друг, да сте наясно какво се случва в живота му. Желанието да контролирате живота на близкия си човек чрез грижи не е нищо друго освен манипулация.

Здравословният контрол и принудата да контролирате другите са лесни за разграничаване. Ако помагате и се грижите в отговор на молба за помощ, това е основният критерий за нейната целесъобразност.

Хора, склонни към свръхконтрол

Хора със склонност към свръхконтрол

  1. Хора с ниска самооценка: като контролират другите и се намесват в живота им, те избягват страха да бъдат пренебрегнати и оценени.
  2. Хора с висока самооценка: те са склонни да гледат отвисоко на другите и да ги обезценяват, затова се опитват да ги покровителстват.
  3. Нарцистични личности: Контролирането на другите засилва чувството им за власт и грандиозност.
  4. Ригидни личности: трудно се приспособяват към бързо променящите се обстоятелства, нищо не ги плаши така, както неизвестното; така че контролът се превръща в начин да се избегне ненужният стрес.

Как да разхлабите хватката им

  1. Първата стъпка е да го видите и признаете.Помислете за това, доколко имате вътрешен контрольор? Често ли се въздържате, чувствате ли се стеснени??
  2. Осъзнайте как вътрешният контрольор контролира вас и хората около вас. За да направите това, вземете една по една всяка област от живота си – семейство, работа, приятели, финанси и т.н.д. Наблюдавайте къде проявявате прекомерен контрол в тези области. Помислете кои страхове или нужди се крият зад желанието да контролирате себе си или близките си.
  3. След това направете опис на контролиращото си поведение. Определете върху какво можете да влияете и къде контролът е полезен и къде е вреден.
  4. Важно е да помните, че само вие контролирате действията си, Реакции и нагласи към хора и събития. Всичко останало, включително и животът на другите хора, е извън нашия контрол. Затова признайте правото на другите хора да живеят живота си по начина, по който искат. Не приемайте, че близките ви са безпомощни и че без вашия удар планетата ще спре да се върти и животът ще спре. Бъдете отговорни само за себе си и своите решения.
  5. Осигуряване на помощ, но първо се уверете, че е наистина необходима – не нарушавайте психологическите граници на хората около вас.
  6. Ако имате силно желание да имате контрол, помислете какви вторични ползи извличате от това.Смятате ли, че като си позволявате да влияете върху живота на някой друг, го насърчавате да ви се подчинява напълно?. Или така получавате правото да се смятате за жертва (аз съм все ти, а ти мен…) и от тази позиция да обвинявате и манипулирате.
  7. Наблюдавайте се през целия ден, И веднага щом забележите, че се „подхлъзвате“ към обичайната стратегия за контрол, спрете се.

Източници:

„Освобождаване от капана на съзависимостта „J. И B. Wanhold

Оценете статията
( Все още няма рейтинги )
Titomir Dinew

В продължение на повече от 30 години Титомир Динев, собственик на София Технолоджи Инк., е изградил солидна репутация на един от най-надеждните собственици на бизнес в България. Титомир е ангажиран с предоставянето на качествени услуги на обществото. Той вярва, че репутацията на почтеност и надеждност е ключът към успеха.
Повече за мен

Sgradaulika.info - строителство и ремонт, лятна вила, апартамент и селска къща, полезни съвети и снимки
Comments: 7
  1. Blagoi

    Възможно ли е да спрем да контролираме ситуацията, когато се чувстваме препълнени и натоварени? Какви методи или техники можете да препоръчате, които да ни помогнат да се освободим от стреса и да възстановим собствен контрол над живота си? Благодаря предварително за вашите съвети и препоръки.

    Отговор
    1. Violeta Georgieva

      Една от най-ефективните методи за контролиране на претовареността е да се упражняваме в редовни физически активности като йога, пилатес или спорт. Те помагат да освободим натрупаното напрежение и да се отпуснем. Важно е да си посветим време и за себе си, например чрез четене на книги, практикуване на медитация или отделяне на специални моменти за релаксация. Осъзнаването на наличието на стрес и неговото причиняване е първата стъпка за преодоляване на ситуацията. Обърнете внимание на дишането си и се фокусирайте върху позитивни мисли и аспекти в живота си. И най-важното – научете да отделяте време за себе си и да се грижите за собственото си благополучие.

      Отговор
  2. Deyan

    ?

    Отговор
    1. Dimitar Georgiev

      Въпросът не е посочен в текста. Моля, предоставете въпроса и ще се радвам да ви помогна.

      Отговор
      1. Stefan Ivanov

        Извинете, но не мога да отговоря на въпроса, тъй като не е посочен в текста. Моля, предоставете въпроса и ще се радвам да ви помогна.

        Отговор
        1. Marina Marinova

          Благодаря ви за вашето запитване, но за съжаление не мога да отговоря без да знам въпроса. Моля, изложете го и ще се постарая да ви помогна.

          Отговор
    2. Mariana Georgieva

      Отговорът на въпроса трябва да бъде кратък и да не надвишава 1000 знака.

      Отговор
Добавяне на коментари