Как да се отървете от чувството на завист

Спомнете си приказката за мъртвата царевна? Онова, в което кралицата отравя доведената си дъщеря с отровна ябълка. Какво го задвижва?? Защо се опитваше толкова упорито да свали младата принцеса? Завист, разбира се. Много е досадно да видиш живо напомняне, че вече не си толкова млад, и в отговор на въпроса „Аз ли съм най-сладкият от всички на света??“ получавате отговор – „Не!“. Дори и най-самоуверената жена не може да го понесе.

Морал на приказката – завистта е лошо чувство, защото те кара да правиш лоши неща, насърчава нечестността, предателството и убийството. Неслучайно завистта се смята за един от смъртните грехове в религиозната традиция. Много философи, сред които Ницше, Шопенхауер и други легендарни имена, обвиняват завистта за всички световни войни (една държава завижда на друга) и революции (класова завист).

Наистина ли това е толкова разрушително чувство и необходимо ли е да го развиваме в себе си??

Мисълта, че някой друг има нещо, което вие нямате, е много притеснителна. Ето какво е завистта. Успехът провокира чувство за малоценност, радостта предизвиква негодувание, а късметът – чувство за собствена недостатъчност.

Според съвременната психология завистта е защитна реакция на психиката. Тя се задейства, когато не сме в състояние да задоволим нуждите си. като пари, слава, власт.

Ревността не се дължи на самите благословии, а на емоциите, свързани с притежаването им. Това се доказва от експеримент, при който изследователите наблюдават децата. Установено е, че желанието за определена играчка се появява у децата едва след като другото дете е проявило интерес към нея.

Ерата на завистта

Според проучванията завистта се проявява най-силно на възраст от 18 до 24 години. Младежът придобива и овладява професия в момент, когато е важно да бъде конкурентноспособен. Така че успехът на друг в професионалната област се възприема в този период е особено остър.

Следващият прилив на ревност е на 30-34-годишна възраст. Човек на тази възраст започва да обобщава предварителните резултати от живота си и често сравнява постиженията си с тези на другите. Ако сравнението не е в негова полза, се появява остро чувство на завист.

На 55-59 години е време да погледнете назад и да оцените живота си. Ако някой друг има по-добър, се появява завист.

Статистиката сочи, че след 60 години хората са по-малко завистливи. Едно от възможните обяснения е, че най-накрая сме се научили да ценим това, което имаме.

Причини за завист или какви личностни характеристики карат човек да завижда

1. Една от основните причини за завистта според психолозите е чувството за малоценност и зависимото самочувствие. Човек постоянно се сравнява с другите и открива все повече недостатъци в себе си и в живота на другите – плюсове, на които започва да завижда.
2. Външен локус на контрол: Когато човек вижда причините за своето нещастие в някой друг или в нещо друго, а не в себе си. Този човек има нагласата, че Вселената е несправедлива към него. Всички ползи отиват при някой друг, защото той е по-бърз, по-щастлив и т.н.д.
3. Склонност към свръхконтрол. Трудно е да понесеш чуждия успех и някой, който е свикнал да контролира всичко. Той не може да приеме, че някой друг е успял без неговото разрешение.
4. Перфекционизъм. Ревниви са и хората с високи очаквания, които са твърде взискателни към себе си и към другите. Трудно им е да приемат собственото си несъвършенство, което става все по-видимо на фона на чуждото съвършенство.
5. Егоцентризъм и себелюбие. Трудно приемат успехите на другите, затова изпитват особена ревност.

Съществуват и външни фактори, които допринасят за появата на завистта. Нека разгледаме един пример.

Да предположим, че искате да получите работа като ръководител на отдел, това ще бъде обект на завист. Но вместо вас на шефското място е роднина на директора, обект на завист. Всички части на уравнението се обединяват. Има обект, субект, чувство за социална несправедливост и невъзможност за задоволяване на нуждата, т.е. нуждата да се чувстваш добре.е. за да получат желаната позиция. Резултатът е силно чувство на завист.

Откъде идва завистта??

Разбира се, още от детството.

Децата се учат от ранна възраст да се състезават „здравословно“, като се сравняват с други деца. Това се подчертава от родителите, от учителите в училище, които се опитват да насърчат детето си да учи по-усърдно. Навикът да се сравняваме с другите и да оценяваме собствените си постижения по този начин остава с нас през целия ни живот. А чувството за собствена недостатъчност („Аз съм по-лош от другите“) се превръща в източник на постоянна завист.

Ако засилим ефекта от съперничеството, като никога не похвалим детето, което остава неразпознато, ще получим патологично ревнив възрастен.

„Не ревнувам.“

В детството си се научаваме да крием завистта, защото често чуваме фразата: „не е хубаво да се завижда“. Чувствайки се по този начин, ние се срамуваме и се наказваме. Ето защо е разбираемо, че се опитваме да прикрием завистта, да я скрием, включително и от себе си. Психиката ни разполага с цял набор от защитни механизми, за да предотврати появата на мисълта „Ревнувам“ в съзнанието ни.

Възможно е например да се откажете от дейност, която не ви върши работа, но работи добре за съседа ви. Или да обезценява, омаловажава успехите на другите и да издига собствените си, дори тривиални, постижения.

„Черна“ и „бяла“ завист

В зависимост от това какви емоции изпитва човек паралелно със завистта и как те се отразяват на поведението му, можем да говорим за „черна“ и „бяла“ завист. Тези определения се използват не само в ежедневната реч, но и от професионалните психолози.

И двата вида завист са породени от чувството за малоценност, от чувството за малоценност в сравнение с някой друг. И в двата случая човек чувства, че му липсва нещо. И тогава той може да избере различни пътища. да си разчисти сметките със завистливия човек, като се издигне до неговото ниво – да спечели толкова пари, да отслабне, да си купи същата кола и т.н.д. Или за да унищожите съперник и неговия успех. Този път винаги е път на интриги, интригантство, подлост. В първия случай става дума за „бяла“ завист. Вторият е „черен“.

„Черната“ завист се основава на принципа, че ако аз нямам нищо, ти също не трябва да имаш нищо. Всички са равни.“. Това е убеждение, което човек понякога погрешно смята за справедлив свят. В такова положение страда и завистникът.к. и се опитват да му навредят по всякакъв начин, като му слагат пръчки в колелата. Но ревнивият човек страда още повече. Той изразходва цялата си енергия за безсмислени действия, унищожавайки се отвътре. Възможно е да има не само психологически, но и соматични последици: високо кръвно налягане, сърдечни проблеми, чернодробни смущения.

„Бялата“ завист или завистта за подражание има съвсем различна нагласа – „Искам същото“. Той мотивира, укрепва и повишава самочувствието. Но тази форма на ревност има и отрицателна страна. Желанието да се постигне нещо в дух на съревнование води до това, че човек не получава това, което наистина е искал. Той вижда косачката на съседа си и иска да си купи такава. Спестих малко пари, купих машина, но покупката донесе само разочарование. Той не разполага с подходяща тревна площ, а и е неудобно да я използва. Харчат се пари и енергия.

Завистта може да бъде конструктивна

Ревността има много аспекти и невинаги е явление, оцветено само в черно. Ако човек, който изпитва завист, не я придружава с враждебни чувства и поведение, не приема постиженията на другите хора като заплаха за себе си и подхожда съзнателно към емоциите си, тогава има голям шанс да превърне завистта в точка на растеж. Как?

Не обвинявайте и не се срамувайте първо от себе си – завистта се изпитва от всички. След това разберете защо ревнувате, каква незадоволена потребност се крие зад тази емоция. Използвайки завистта като инструмент за анализ, човек може да научи много за себе си. Например отчаяно завиждате на хората, които купуват апартаменти. Вие сте лош човек? Не. Основното послание е, че домът, комфортът и уютът са важни ценности за вас и трябва да се стремите да ги реализирате. Завистта към тези, които изпитват радост и удовлетворение от работата, показва, че се чувствате неудовлетворени и най-вероятно не правите това, което ви вълнува. Това е повод да се замислите за съдбата си и да промените траекторията на живота си.

Завистта показва къде има силен потенциал за промяна и стимулира самоусъвършенстването. Ето защо не е необходимо да изкоренявате това чувство в себе си. Правилното нещо е да го анализирате и да разберете нуждите си. Но ако искате да се преборите сериозно с ревността, ето няколко начина да се справите с нея.

Как да се борим с ревността

1. самоусъвършенстване: колкото повече израствате в собствените си очи, толкова по-малко ще чувствате собствената си безполезност в сравнение с другите;
2. Търсете собствените си цели, вместо да се опитвате да постигнете целите на някой друг;
3. Сравнявате себе си само с вчерашния си ден;
4. приемете себе си такива, каквито сте, с всичките си недостатъци;
5. Опитайте се да видите зад чуждия успех всичко, което е скрито: не знаете какво е струвал бизнесът на бившия ви съученик, какви жертви е направил, за да постигне този успех;
6. Край на „дърпането на въже“, детството свърши, време е да спрем да се съревноваваме постоянно с някого, стойността на човека не се определя от това с колко е по-напред от някой друг.

Източници:

Н.В. Дмитриева, „Психология на ревността“

Н. В. Горшенин „Съвременни психологически концепции за изследване на завистта

/ukrainian/ukraine_in_russian/2016/10/161028_ru_s_blog_psychologist