Когато свързвате дома или офиса си с интернет, доставчикът на интернет услуги може да ви предложи статичен IP адрес. Въпреки това ще трябва да платите допълнително за това – от 50 до 300 Леви на месец. И може да възникне въпросът: „Струва ли си допълнителните разходи?? Защо изобщо ви е необходим статичен IP адрес??“.
Ето по какво се различава статичният IP адрес от динамичния и дали трябва да плащате допълнително за него.
Какво представлява IP адресът като цяло?
Целият интернет работи благодарение на адресирането. Компютърът на абоната изпраща данни до сървъри, които от своя страна изпращат друга информация на абоната. И за да могат тези данни да бъдат изпратени точно до сървъра или абоната, който се нуждае от тях, съществува принципът на адресиране.
Всяко устройство, свързано към мрежата, има свой собствен адрес. Състои се от четири комплекта от по три цифри в среда на IPv4. Компютрите, маршрутизаторите и сървърите имат IP адреси. А доставчикът на интернет услуги, когато свързва даден потребител с интернет, му предоставя един.
IP-адресът е адрес на компютър, чрез който можете да го идентифицирате в мрежата.
Работи по следния начин:
Да предположим, че искате да посетите нашия уебсайт и въведете името му в полето за търсене на браузъра си;
Компютърът разпознава горния LAN възел (маршрутизатор) и му изпраща командата „Go to site“;
Маршрутизаторът получава тази команда и я препраща към възлите на доставчика на интернет услуги;
Оборудването на доставчика на интернет услуги се обръща към главните възли на домейна, научава адреса на сайта и прави заявка към сайта;
Сървърът с уебсайта предава данните на доставчика на интернет услуги;
Последният препраща данните обратно към маршрутизатора;
Маршрутизаторът изпраща данни до вашия компютър.
За да работи интернет, трябва постоянно да знаете адресите на компютъра си, маршрутизатора, хардуера на всички посредници, хостинга на уебсайтове, както и на възлите на основния домейн. И това е само опростяване! Без IP-адресиране не би могла да функционира нито една мрежа – местна или световна.
И накрая, статичният IP адрес може да се сравни с пощенски адрес, който показва името на града и адреса на улицата. По принцип и двете са необходими, за да се гарантира, че информацията достига до определен получател. Друг е въпросът дали тази информация изглежда като лист хартия или като набор от единици и нули.
Какво представляват статичните и динамичните адреси?
Най-разпространеният начин за свързване с интернет в България е чрез PPPoE. Това означава, че доставчикът дава на абоната потребителско име и парола за влизане в мрежата при подписването на договора. След това клиентът ги посочва и всичко е готово.
От страната на ISP тя изглежда малко по-различно. Когато потребителят посочи своето потребителско име и парола, сървърът му дава „ipi“ – защото няма как да се справи без него. Този адрес може да бъде взет от списък за резервиране на подмрежа или от статична таблица.
Доставчикът има база от IP адреси, които може да използва (подмрежа). Той взема определени данни от него и ги предоставя на потребителите при всяко свързване. Щом връзката бъде прекъсната, този адрес се връща в пула от налични адреси.
Тази механика предполага, че IP адресът на абоната ще се променя всеки път, когато той се свързва с мрежата. Ето защо той се нарича динамичен адрес.
Динамичният IP се променя всеки път, когато се свържете с мрежата– напр. след всяко рестартиране на компютъра или рутера.
За повечето потребители няма разлика между видовете IP номера. И така, тя се променя и променя, какво получавате от нея?? Основното нещо е таблиците на вашия доставчик на интернет услуги да картографират правилно абонатите и IP. Използването на динамичен „ipi“ обаче може да бъде вредно в следните случаи:
Когато искате да се свържете с домашната си мрежа извън интернет;
Ако този IP адрес е компрометиран в сайт на трета страна, вече няма да можете да достигнете до него.
Статичен IP адрес може да реши тези проблеми. Тя е присвоена на потребителя и не се променя, когато той влезе в системата. Той е достъпен и от външния интернет!
Защо да плащате прекалено много за статичен IP адрес?
Основното предимство на статичния IP адрес е неговата постоянност. По същество цялата домашна подмрежа на абоната се явява като сървър, който има уникален адрес. Така че, независимо дали сте на работа, в чужбина или на бизнес пътуване в другия край на света, можете да имате достъп до домашната си подмрежа.
Много професионални потребители избират статичен IP адрес за тази цел. Те създават пълноценен мини сървър в дома си, който може да работи с различни файлове и услуги, и след това управляват всичко това от разстояние.
Например, ако получите постоянно IP и имате определени умения в областта на програмирането, системната администрация, настолното публикуване и микроелектрониката, можете да създадете интелигентен дом с пълен контрол отвън – от гледане на системи за видеонаблюдение до изключване на светлината в тоалетната. И всичко това ще работи автономно, независимо от сървърите на доставчиците на услуги.
Но от друга страна, „статичният IP адрес“ е много полезен, но много специализиран инструмент.Като фонендоскоп. Това прави много удобно за лекаря да „слуша“ пациента, но е напълно неясно как това ще работи в домашни условия.
Така че, освен ако не планирате да имате достъп до домашната си подмрежа от външния интернет, постоянен IP адрес не е необходим.
На организациите също така се препоръчва да използват постоянна ИС. Може да се използва за изграждане на защитени комуникационни канали с помощта на криптиране, тунелиране и други технологии за предотвратяване на атаки и прихващане. Цената на данните, предавани по телекомуникационни канали, може да бъде много по-висока от цената на осигуряването на функциите за сигурност.
Освен това постоянните IP адреси работят добре в мрежи от типа „peer-to-peer“ (DHT). Но ако просто от време на време изтегляте някои файлове чрез торент, а не разпространявате рядка колекция от информация, ценна само за трима души на планетата, можете да минете и с променлив адрес
