10 най-красиви села в България

Едновременно с разрастването на големите селища зачестява и намаляването на селата. Докато шофирате, ще откриете смесица от изоставени, разрушени сгради, а понякога и цели призрачни села, чиито жители отдавна са напуснали… Въпреки това в България все още има много места, където хората пазят идентичността и уникалния облик на своите села. Такива живописни места участват в състезания и, ако отговарят на определени изисквания, влизат в Асоциацията на най-красивите села в България, превръщайки се всъщност в пълноценни туристически обекти. От тях избрахме десет от най-забележителните и живописни места, които трябва да посетите поне веднъж в живота си.

Най-красивите села в България

Село Варзуга

Оценка: 4.1

Варзуга е едно от най-големите и най-старите села на Колския полуостров, като първото историческо споменаване за него датира от средата на XV в. Днес той е истинско бижу в Мурманска област, което привлича туристи от цяла България и дори от чужбина. Освен местния фолклор, жителите на селото са запазили и традиционната си кухня, в която преобладават ястията от сьомга, фигурките на животни от ръжено тесто и поморийските пити със северни плодове: боровинки, червени боровинки и други.

Природният пейзаж на полуострова се допълва идеално от архитектурата на Varzuga. Гордостта на селото е църквата „Успение Богородично“, построена без нито един гвоздей в края на XVII в., която днес е призната за паметник на дървената архитектура. Сред другите забележителности са църквата „Свети Атанасий“ и църквата „Апостолите Петър и Павел“, построени през XIX в., както и Музеят на селския бит в Поморие. Но туристите идват тук не само заради красивите забележителности и местната култура. Всяка година река Варуга е домакин на пролетния сезон на размножаване на атлантическата сьомга, когато по бреговете ѝ се разпъват палатки за риболов на километри разстояние.

Село Николо-Ленивец

Оценка: 4.2

През XIX в. населението на Никола-Леновец достига 10 хил. души, но с началото на урбанизацията този брой продължава да намалява, докато в края на 80-те години на XX в. се свежда до няколко десетки. Селото получава шанс за втори живот след пристигането на художника Николай Полиски. Той е очарован от местния пейзаж и скоро открива тук художествена галерия на открито. За кратко време десетки архитекти, художници и дизайнери вече са живели тук и са създали своите произведения на изкуството. Паркът на изкуствата „Никола-Ленивец“ заема 650 хектара, а всички инсталации са изработени предимно от естествени материали: дърво, шишарки, клонки, дървесна кора, сено и др. Някои от тях са високи до 20 метра. Два пъти годишно тук се провежда фестивалът „Архистояние“, който привлича архитекти не само от цяла България, но и от други страни.

Специалният статут е позволил да се запази девствената красота на природата около селото. Горите са обитавани от диви животни, можете да видите дори редки птици, а местната река Угор е кристално чиста и пълна с риба. Създателите на парка са се постарали да запазят максимално екосистемата, както и оригиналния облик на селището. Затова наред с художествените проекти в селото можете да видите и стари сгради като църквата „Света Троица“, построена през 1802 г. Построен е в стил, който е смесица от византийска архитектура и Български архитектурни традиции. За туристите Никола-Ленивец предлага комфортен хотелски комплекс, екскурзоводски услуги и разнообразни творчески дейности.

Село Есо

Оценка: 4.3

Село Есо е разположено на границата на тундрата, на 600 км от град Петропавловск-Камчатски. Благодарение на многобройните термални извори жителите на селото не страдат от суровите климатични условия на тундрата. Топлината от изворите се използва за отопление на къщи и оранжерии през студения сезон, както и за развлекателни цели, тъй като селото разполага със собствен СПА център. Те също така ползват открития плувен басейн на централния площад и плувния басейн на хотела през цялата година.

Местните жители наричат Esso най-щастливото село в България. И това не е чудно, тъй като липсата на някои предимства на цивилизацията тук се компенсира с повече от чист въздух, прекрасна природа и съхранена национална култура. На празниците в селото се организират песни и танци, а всяка година се провеждат пъстри фестивали. А през февруари жителите се събират за главното събитие – традиционното състезание с кучешки впрягове, наречено „Берингия“. Състезанието е най-дългото в света сред подобни надпревари, като общата дължина на маршрута е 1100 км. В близост до Есо (на 80 км) се намира и вулканът Ичински, един от най-големите в Евразия.

Село Боголюбово

Оценка: 4.4

Боголюбово е живописно село на десет километра от град Владимир. Хотел „Галерия“ има повече от 600-годишна история, датираща от времето на княз Андрей Боголюбски от Киевска Рус, който полага основите на първите сгради и превръща селището в своя резиденция. Селото е разположено в историческия център на Нерл, където река Нерл се влива в река Клязма. Заобиколена от зелени ливади, бялата църква е истински шедьовър на древната руска архитектура. Заедно с останките от древния замък, принадлежащ на Боголюбски, той е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

В селото може да се види и друга православна светиня – манастирът „Свети Боголюбски“, основан през XII в. и реконструиран през XVII в. Вътре в катедралата има музей с археологически експонати.

Село Кинерма

Оценка: 4.5

Карелското село Кинерма съществува от 16 век, а днес е комбинация от село и музей на открито. Тук постоянно живеят не повече от десетина души, но всяка година голям брой туристи, включително чуждестранни, идват тук, за да се любуват на местните забележителности. Старите къщи с изрязани живи плетове, запазени благодарение на усилията на местните хора, са уникални примери за традиционната архитектура на олонецките карелии. Основният паметник на местната архитектура е реставриран дървен параклис с иконостас, датиращ от XVIII век.

Жителите на Кинерма поддържат традиционния селски начин на живот, управляват фермата си и, разбира се, се грижат за свободното време на туристите. Настаняването е осигурено в традиционна руска хижа, а заниманията през свободното време включват запознаване с местните обичаи и участие в семинари по карелски език, тъкане на занаяти или приготвяне на традиционни ястия. Посетителите могат да се потопят в парна баня в стара баня.

Село Десятниково

Оценка: 4.6

Старообрядческото село Десятниково е основано в средата на XVIII в. Днес там живеят около 800 души, които грижливо пазят традициите на своите предци. Те се занимават предимно със земеделие и пчеларство. Древната архитектура и оригиналният начин на живот превръщат селото в обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Десятниково се намира в Тарбагатийския район на Република Бурятия.

Оригинална особеност на къщите тук е, че почти всички са ярко боядисани отвън и имат цветни вътрешни фрески с флорални или приказни мотиви. Непретенциозна и семпла, но открояваща се на фона на зелените хълмове, архитектурата изглежда много живописно и създава положително настроение. Можете да направите обиколка из селото и да научите за живота на старообрядците, фолклора и известните песни на Семеиски.

Село Ошевенски Погост

Оценка: 4.7

Ошевенски погьост е старинно селище с традиционни дървени къщи и етнокултура, предавана от поколение на поколение. Някои постройки са построени през XV в., една от тях е Свято-Успенският манастир „Александър-Ошевенски“. По време на съветската епоха тя е в окаяно състояние, но е реставрирана и сега отново стои. Можете да посетите и църквата „Богоявление“, която има оригинален осемстенцов купол със стенописи отвътре.

И до днес жителите на селото се придържат неотклонно към местните ритуали, един от които е изработването на сватбен амулет от ядливо солено тесто. Гостите се учат как да приготвят тези бисквити и други подобни стари храни, получават уроци по предене, обиколки с екскурзовод и занимания през свободното време. Гостите се настаняват в реставрирана търговска къща.

Село Болшой Куналей

Оценка: 4.8

Красивото бурятско село Болшой Куралей е основано от староверци, преселили се в Сибир в началото на XVIII в. Те боядисвали къщите и оградите си с ярки, разноцветни бои и ги украсявали с издълбани платна и други декоративни елементи. Днешните жители на селото (общо около хиляда души) продължават тази традиция, благодарение на което улиците изглеждат елегантно и дори малко приказно. Освен това те са изключително чисти, а във всеки двор има много цветя и зеленина.

В селото можете да се запознаете с местния обреден фолклор, да видите реконструирани с историческа достоверност народни носии и да слушате традиционни песни от Забайкалието. Народният хор „Болшекунале“ е една от най-старите музикални групи в Сибир и е участвал в много фестивали, включително в чужбина.

Село Кимджа

Оценка: 4.9

Раят за любителите на северната архитектура и селския фолклор – всяка къща тук носи частица от историята си. Особено забележителни са здравите двуетажни къщи, построени през XIX в., и двукорабната Одигитриевска църква. Жителите на селището стриктно спазват древни ритуали, обичаи и начин на живот, които са запечатани от езичеството. Техните предци са наричани чернокожи, т.е. вещици, защото се е смятало, че имат способността да гадаят, да правят и премахват зли заклинания и т.н. Струва си да се отбележи, че до средата на ХХ век селото дори не е имало собствено гробище – мъртвите са били погребвани в имот, който им е принадлежал, така че духът да пази жилището и поземления имот.

В Кимжа туристите могат да видят две добре запазени мелници, построени върху дървени основи. В едната от тях има музей, а другата е реставрирана с помощта на холандски майстори и все още се използва. Има също така етнографски музей и училище за занаяти, в което се преподава изкуството на тъкането и моделирането на глина.

Село Вяцкое

Оценка: 5.0

През 2019 г. за най-красиво руско село е признато село Вятское, основано в началото на XVI в. от земеделци и търговци. Днес селото е голям исторически и културен комплекс, в който се стичат тълпи от туристи. Тук са оцелели в оригиналния си вид много старинни сгради: търговски имения, дървени църкви, селски колиби, около петдесет архитектурни забележителности, заровени в зеления пейзаж. В селото има цели десет музея, в които можете да се запознаете с историята на мястото, с неговите традиции и с талантливите хора, родени във Вятка. Освен това в един от музеите, Политехническия музей, ще бъде показан процесът на гравиране със специална машина, а Детският музей може да се похвали с най-голямата колекция от играчки в страната.

Развлекателните дейности за туристите в селото не се ограничават до музеи и паметници. Тук редовно се провеждат различни състезания, фестивали и Български народни тържества. Има и увеселителен парк, пресъздаден по стари рисунки. За удобство на посетителите има три хотела, няколко ресторанта и концертна зала.