9-те най-големи жаби в света

Кожата на голиата е зеленикавокафява на гърба и белезникавожълта на корема. Тези земноводни живеят покрай реките в дълбините на тропическите гори. За разлика от другите видове от рода Conraua, голиатът не може да живее в преовлажнени и кални езера – той се нуждае само от чиста, богата на кислород вода в близост до водопади, които образуват бързи тропически реки.

Големината му позволява да се храни не само с обичайната храна за жаби – насекоми, паяци и червеи, но и с по-едра плячка като ракообразни и по-малки жаби. Подобно на други видове, той поглъща плячката си цяла, като използва езика си, за да я хване.

Сега C. отидете на

2-ро място: бик (до 25 см)

Оценка: 4.9

Втората по големина жаба в Северна Америка живее в централните и югоизточните части на континента – Квебек, Онтарио, делтата на Мисисипи. Въпреки по-малката си дължина от тази на голиата, този вид не отстъпва много по тегло, което също достига 3 kg. Името на биковата жаба се дължи не само на големината ѝ, но и на звуците, които издава, когато мучи. Нарича се още волска жаба, на латински –

Жабите живеят по бреговете на реки, езера, езерца и влажни зони. Храни се с доста големи животни – може да поглъща прилепи, дребни гризачи, риби, също така се храни с младежи, главочи (дори от своя вид), мекотели, насекоми. Мученето, с което е известен този вид, се издава само от мъжките, които привличат женските с помощта на гърлените си торбички.

За разлика от голиата, биковата жаба не е застрашена от изчезване. Естественият му ареал на северноамериканския континент е доста обширен. Видът е интродуциран и в почти всички части на САЩ и Канада, в някои южноамерикански страни, Европа и Китай. Причината за въвеждането е кулинарната стойност на жабата, чиито крака се смятат за деликатес. На някои места, където е въведена, тя се размножава неконтролируемо, изтласквайки местните видове.

3-то място: Рогата жаба (до 20 см)

Оценка: 4.8

На трето място в списъка е Ceratophrys aurita – бразилската (или непостоянната) прашка. Тази жаба живее само в Бразилия и освен с размерите си се отличава и с разцепените си рога над очите. Една трета от главата му е голяма, с мощна зъбчата челюст и особена форма на тялото. Кожата е зелена или кафява, покрита с петна и шарки.

Прашката живее във влажни гори. През деня се крие от слънцето и горещината в постелята, където е слабо забележима поради маскировъчната си окраска, и излиза на лов само през нощта. Храни се с насекоми и червеи, може да хване и птица, гущер или мишка. Интересен начин, по който жабата си помага да поглъща храна: очните ябълки се спускат надолу и притискат плячката, като я избутват в хранопровода, а рогата покриват очните отвори. След като погълне храната, очите му се връщат на мястото си.

Въпреки сравнително тесния си ареал, видът не е изчезнал – за бразилците прашката е толкова разпространена, колкото за нас обикновената жаба или жабокът. Любителите на екзотични животни отглеждат тези земноводни у дома си. В плен рогачите могат да откажат да се хранят – стопаните им трябва да натъпчат храната в гърлото им – и са по-скоро тихи и рядко се изявяват. Съвсем не приличат на тези в дивата природа – там мъжките викат толкова силно за женските, че гласът им се чува на километри разстояние.

Позиция 4: Тигрова жаба (до 17 cm)

Оценка: 4.7

Индийската тигрова жаба (Hoplobatrachus tigerinus) живее в азиатските страни, Индия, Бангладеш, Китай, и може да бъде открита на други места, където е внесена от хората, например на остров Мадагаскар. Изглежда доста често срещан, освен по отношение на размера – малка глава, масивен торс. Гърбът му има остър гребен, който го отличава от другите представители на род Hoplobatrachus. Гърбът е маслинов или сив, а коремът е оцветен в бяло.

Тигровата жаба живее в близост до язовири и блатисти местности, като се крие от слънцето в земята или в храстите. Ловува през нощта, като поглъща всичко по пътя си – червеи, свраки, мишки, пиленца, други жаби.

Окраската на тялото на мъжките, която обикновено е съвсем обикновена, се променя през размножителния период. Това се случва, когато започват мусонните дъждове. Тялото става жълто, а гърлените торбички – сини. Тъй като жабите са многобройни, азиатските блата са оцветени изцяло в тези контрастни цветове. Привлечени от това великолепие и силно крякане, женските пристигат в гнездата на мъжките и се образуват двойки.

Позиция 5: езерна жаба (до 17 cm)

Класиране: 4.6

Езерната жаба (Pelophylax ridibundus) живее в Европа, Северна Африка и Азия. Намерени в Камчатка, заселват се в близост до термални извори. Превъзхожда по размер всички останали европейски и Български жаби. Цветът на тялото му е зелен или кафяв отгоре, със светла ивица по гръбнака и жълтеникаво-бяла долна страна.

Живее предимно в езера, езерца и канавки, откъдето идва и името му. Езерната жаба обаче понякога може да бъде видяна и в близост до реки и потоци. Те се крият от хищниците под водата, а когато няма опасност, се отправят на лов сами. Активни по всяко време на деня, но по-често в средата на деня, когато е топло. Храни се с насекоми и мекотели, главички (дори свои собствени) и малки. Може да изстрелва езика си, да хваща водни кончета, пеперуди, мухи, а също и да скача, поглъщайки насекоми в движение. През зимата влиза под водата и спя зимен сън.

В Европа и България е често срещан и широко разпространен вид. Подобно на тревната жаба, езерната жаба също се използва за медицински експерименти, особено в СССР. Съветският съюз ги изнася и в Европа, където се ценят заради жабешките бутчета. Те дори се опитаха да отглеждат жаби за тази цел в специални ферми, което обаче не се оказа успешно.

6-то място: Дългокраката литора (до 14 cm)

Оценка: 4.5

Тази жаба живее в южното полукълбо – в Австралия, Нова Гвинея, остров Тимор. Окраската е яркозелена на гърба и по-светла на корема. Този цвят прави крайбрежната жаба невидима в листата – тя живее в короните на дърветата, като само от време на време слиза на земята. Срамните устни имат отличителни бели ивици, които при мъжките по време на чифтосване стават розови.

Litoria се среща на влажни места – гори, крайбрежни храсти и разорана земя. Среща се както в равнините, така и в низините, на височина до 1200 м над морското равнище. Храни се с дървесни и земни насекоми, като става активен през нощта, когато няма топлина и парещо слънце. Размножава се през пролетта, женските слизат от дърветата до езерата и хвърлят хайвера си там. Литория има доста силен глас и може да мяука, за да изрази уплаха.

Той има широк ареал и не е застрашен от изчезване. Литория се отглежда като домашен любимец – в Австралия обаче за това се изисква специално разрешение.

7-мо място: тревиста жаба (до 10 cm)

Оценка: 4.4

Това е най-типичната жаба в европейската част на България. Среща се в останалата част на Европа, също и на Фарьорските острови и в Ирландия, където е пренесен от човека. Достига дължина 10-11 см и тегло малко над 20 г. Светлокафяв цвят на тялото, с петна, тъмни ивици на слепоочията. Характеризира се с гладка кожа с малки туберкули.

Тревната жаба се среща в гори, лесостепни райони. Активен е вечер и през нощта, а през деня се крие под паднали листа и в стари пънове. Храни се с охлюви, червеи и насекоми, като улавя плячката с лепкавия си език. Кълвачите се хранят с водорасли и други водни растения.

Размножава се през пролетта, непосредствено след излизане от зимен сън, като снася яйца във водни басейни. Излюпените главички се превръщат в млади жаби, които достигат полова зрялост на възраст 2-3 години. Презимуването се извършва на сушата; индивидите се крият в листна маса, пънове и хралупи. Тревната жаба има врагове на всички етапи от живота си – хайверът се яде от тритони и патици, главичките се ловят от дроздове, свраки, бръмбари, а възрастните се ядат от хищни птици, змии и чайки. В Европа жабите се консумират и от хората: краката им се смятат за деликатес.

№ 8: лилавата дървесна жаба (до 9 см)

Класиране: 4.3

Видът, наречен на латински Nasikabatrachus sahyadrensis, е много рядък – оцелял е само в планините Западен Гхат в Индия, на площ от 14 км2. Тази жаба е необичайна с това, че живее под земята и излиза само за размножаване. Заради подземния си живот тя има особена форма на тялото, която прилича повече на гола къртица, отколкото на жаба. Цветът на тялото му също е необичаен – лилав или виолетов със сивкав оттенък.

Дълго време учените дори не са знаели, че жабите могат да се срещат под земята. Видът е открит сравнително скоро, през 2003 г., въпреки че местните жители са наблюдавали обитателите му и преди. Известно е, че лилавата жаба може да навлезе на дълбочина 1-3 метра. Храни се с термити, които открива в почвата, като забива езика си в дупките им. Жабата не може да погълне по-голяма плячка поради малката си уста.

Когато мусонните дъждове започнат да падат, мъжките и женските се появяват за кратко, може би за около две седмици. Там те се чифтосват, след което женските снасят яйцата си във водни басейни. Кълвачите се развиват във водата, а когато пораснат, излизат на сушата и се заравя в почвата.

Пурпурната жаба е застрашена от изчезване поради обезлесяването на планинските гори, в които живее. Когато дърветата са унищожени, термитите, които са единствената храна за Nasikabatrachus sahyadrensis, също изчезват. Видът е включен в международната Червена книга.

Ранг 9: Чесновният нокът (до 8 cm)

Оценка: 4.2

Жабата не е много голяма: с дължина на тялото до 8 cm тя тежи 6-20 g. Основната характеристика на жабата е, че тя няма никакво тегло и няма голямо тяло. Има гладко овално тяло и къси крайници. Той е дискретно оцветен в сиво с кафяви и жълти нюанси и големи тъмни петна. Наречена е така заради миризливата слуз по кожата ѝ, която е отровна и затова пречи на хищниците да ядат чесновата жаба. По-добре е да не го докосвате с голи ръце, тъй като може да се получи дразнене на кожата.

Среща се в гори, заливни равнини, разорана земя, овощни градини. Живее на сушата, през деня се заравя на половин метър в земята и излиза през нощта, за да ловува. приближава се до водни басейни само през пролетта, по време на размножителния период. Храни се с насекоми и паяци, а главините – с детрит и водни растения. Те зимуват в почвата, понякога в кладенци и ями.

Естествени врагове на чесновия молец са змии и други змии, хищни птици, лисици, а за главичките – риби. Освен това главочите често умират, защото водоемите пресъхват. Видът не е застрашен от изчезване и се среща доста често и на широка територия в България, Европа и Близкия изток.