...

12-те най-млади Нобелови лауреати в историята

Историята на Нобелови награди има върху 12 най-млади лауреати - от джампстара Авантуро Лоуренс момчето, придобило наградата на 11 години и 152 дни, до Гаана Эрниксон също момче, от Норвегия, придобила наградата на 17 години и 301 ден. Това са уникални примери за младежка успешност в областите на химията, на литературата, пазаруването и медицината. Те представят уникален триумф на усилията и заслугата на млади хора по целия свят.

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не представлява реклама, нито пък търговска оферта. Необходимо е да се консултирате с експерт преди покупката.

Нобеловата награда е едно от най-престижните международни отличия и се присъжда всяка година на хора, които са постигнали изключителни успехи в областта на физиката, химията, медицината, литературата или са допринесли за световния мир. Наградата е основана от шведския химик и богат бизнесмен Алфред Нобел, който след смъртта си оставя цялото си имущество на фондацията. Първата церемония по награждаването е проведена през 1901 г. и оттогава досега са избрани общо над 900 Нобелови лауреати. Всеки победител получава диплома, златен медал и голяма сума пари. В началото на 20-ти век наградата е била на стойност 150 000 шведски крони, а през 2019 г. тя е достигнала осем милиона крони, което се равнява на 1,1 милиона долара. Според статистиката средната възраст на удостоените с наградата е 55 години. Но в историята на Нобеловата награда е имало и доста млади лауреати.

Най-младите Нобелови лауреати в историята

Номинация място LAUREATE Възраст на лауреата
Най-младите носители на Нобелова награда в историята 1 Ръдиард Киплинг 42 години
2 Константин Новоселов 36 години
3 Фредерик Жолио-Кюри 35 ГОДИНИ НАЗАД
4 Mairead Corrigan на 32 години
5 Рудолф Месбауер 32 ГОДИНИ
6 Фредерик Бантинг 32 ГОДИНИ НАЗАД
7 Li Zhengdao 31 ГОДИНИ
8 Карл Андерсън 31 ГОДИНИ
9 Пол Дирак 31 ГОДИНИ
10 Вернер Хайзенберг 31 ГОДИНА
11 Уилям Лорънс Браг 25 ГОДИНИ
12 Малала Юсуфзай 17 ГОДИНИ НАЗАД

 

Ръдиард Киплинг

Ръдиард Киплинг

През 1907 г. Ръдиард Киплинг, най-великият английски писател и поет на XIX и XX век, става най-младият писател в историята, който получава Нобелова награда. По това време той е на 42 години, но вече е написал четири романа и 16 сборника с разкази. Киплинг публикува първите си книги още в Индия, а по-късно пътува много из Азия и САЩ. Периодът в Щатите е най-успешният в кариерата му. След като се запознава с американската детска писателка Мери Елизабет Мейпс Додж, Киплинг получава идеята за история, чието действие се развива в индийската джунгла. Известната поредица от разкази „Книга за джунглата“ на Константин Новоселов има голям успех приживе и впоследствие е превърната в няколко филмови адаптации. Нобеловата награда е присъдена на писателя за живото му въображение, изключителен разказвачески талант и зрялост на идеите. Произведенията на Киплинг са удостоени и с редица други отличия, включително със златния медал на Кралското литературно общество.

Константин Новоселов

Константин Новоселов

Константин Новосьолов, физик от Нижни Тагил в Свердловска област. Той се обучава като инженер по наноелектроника, прави изследвания в Руската академия на науките и прекарва известно време в Нидерландия, преди да се премести в Обединеното кралство и да стане постдокторант в университета в Манчестър. Най-важният принос на Новосьолов към науката е неговата изследователска и експериментална работа върху графена, която той провежда заедно със сънародника си Андре Гейм. През 2010 г. получава Нобелова награда за физика на 36-годишна възраст. Графенът, изключително тънък, но здрав въглероден материал с редица други ценни свойства, е многообещаващ за наноелектрониката и медицината, както и за иновативни системи за пречистване на вода. Една година след получаването на наградата Константин Новоселов става член на Кралското дружество в Лондон. Досега руско-британският физик е написал около двеста публикувани статии.

Фредерик Жолио-Кюри

Фредерик Жолио-Кюри

Жан Фредерик Жолио е роден и израснал във Франция, където учи във Висшето училище по физика и приложна медицина. След като получава диплома за инженер, той все пак решава да се съсредоточи върху фундаменталните научни изследвания. Първоначално Фредерик започва работа като асистент на Мария Кюри в Радиевия институт на Парижкия университет, а по-късно става научен сътрудник в Института. Той провежда изследвания в сътрудничество с Ирен Кюри, дъщеря на Мария Кюри. По-късно Ирен става негова съпруга и заедно продължават изследванията си върху радиоактивните свойства на химикалите. Двамата получават Нобелова награда за химия през 1930 г., когато откриват, че радиоактивността може да се произвежда изкуствено чрез синтезиране на необходимите елементи. По това време Фредерик Жолио-Кюри (той, както и съпругата му, приема двойно фамилно име) е на 35 години. Ученият се присъединява към френското съпротивително движение по време на Втората световна война, като осигурява на бойците комуникационно оборудване и експлозиви. След освобождението на Париж Фредерик Жолио-Кюри става директор на Националния център за научни изследвания (Centre National de la Recherche Scientifique).

Mairead Corrigan

Mairead Corrigan

Ирландската активистка Мейрийд Кориган е известна с борбата си за мир и справедливост с ненасилствени средства. Като дете получава католическо образование, а от тийнейджърските си години работи като секретарка, като същевременно се занимава с доброволческа дейност в благотворителни организации. Жизнената позиция на Кориган е най-силно повлияна от смъртта на тримата ѝ племенници, които са убити при улична престрелка между британски войници и боец от Ирландската републиканска армия. Скоро след това активистката обединява усилията си с приятелката си Бети Уилямс, за да организира протестно шествие в Белфаст срещу насилието в Северна Ирландия. В демонстрацията участваха както протестанти, така и католици. Следващата ѝ стъпка е създаването на Общността на мирните хора, която по-късно допринася за разрешаването на етнополитическия конфликт в Северна Ирландия. За тази цел 32-годишната Мейрад Кориган получава Нобелова награда за мир през 1976 г. заедно с другите съоснователи на общността. По време на работата си по проследяване тя посети повече от 25 държави, където разговаря с видни политически и религиозни лидери.

Рудолф Месбауер

Рудолф Месбауер

Немският експериментален физик Рудолф Лудвиг Месбауер учи в Техническия университет в Мюнхен. Работи като преподавател в Института „Планк“, а след преместването си в САЩ е професор в Калифорнийския технологичен институт. Там, в сътрудничество с американския учен Робърт Хофстадер, той провежда изследвания в областта на ядрената физика и спектроскопията на гама-лъчите. Открива флуоресцентния ефект на ядрения гама резонанс без откат на ядрото, наречен по-късно „ефект на Месбауер“. За работата си получава две престижни награди, а през 1961 г., след като откритието му е потвърдено експериментално, му е присъдена Нобелова награда за физика. По това време Месбауер е на 32 години. Неговата работа е в основата на редица високочувствителни измервателни техники, използвани в геологията, археологията, медицината, металургията и много други области на науката и технологиите. От 70-те години на ХХ век Рудолф Месбауер се занимава с изследвания на слънчевите неутрино, а по-късно става ръководител на френския институт Лауе-Ланжевен. Понастоящем е почетен професор в тринадесет университета и продължава преподавателската и изследователската си работа.

Фредерик Бантинг

Фредерик Бантинг

Канадският лекар и физиолог Фредерик Бантинг става най-младият носител на Нобелова награда за медицина на 32-годишна възраст за откриването на инсулина. Любопитно е, че този важен научен пробив може и да не се е случил, тъй като първоначално Бантинг е планирал да получи богословско образование. Но в университета в Торонто променя решението си и започва да учи медицина. Известно време работи като практикуващ хирург, след което се насочва към лабораторни изследвания, интересувайки се от намирането на лек за диабета. В крайна сметка той и неговият асистент Чарлз Бест успяват да изолират хормона инсулин от панкреаса на кучета. Откритието е първата стъпка към масовото производство на синтетичен инсулин, което спасява живота на милиони пациенти с диабет. Струва си да се отбележи, че Бантинг не е искал да използва работата си за търговски цели и е продал патента на Университета в Торонто само за един долар. Освен че получава Нобелова награда, той е награден с Ордена на Британската империя, а рожденият му ден 14 ноември е обявен за Световен ден за борба с диабета.

Li Zhengdao

Li Zhengdao

Роденият в Китай американски физик получава образование в родината си в Югозападния национален университет, след това учи в Чикагския университет и под ръководството на известния италиански физик Енрико Ферми, автор на първия ядрен реактор в света, получава докторска степен. В по-късните години Джъндао е назначен за заместник-ректор на Колумбийския университет. На 29-годишна възраст той става най-младият професор в историята на университета. Две години по-късно (през 1957 г.) получава Нобелова награда за физика за постиженията си в изследването на законите за четността, които откриват нови перспективи за научните изследвания на елементарните частици. Според някои физици Джъндао е бил една стъпка по-близо до разработването на единна физико-математическа теория, така наречената „теория на всичко“.

Карл Андерсън

Карл Андерсън

Карл Андерсън, физик и експериментатор от САЩ, завършва бакалавърска, а след това и докторска степен в Калифорнийския технологичен институт. Под ръководството на изтъкнатия физик Робърт Андрюс Миликен той започва изследвания на космическите лъчи. В този процес Андерсън открива следи от частица с маса, равна на тази на електрона, но с положителен, а не отрицателен електрически заряд. Ученият успява да потвърди откритието си експериментално, като образува двойки електрон-позитрон чрез облъчване с гама лъчи. През 1936 г., когато Карл Андерсън е на 31 години, той и колегата му Виктор Хес получават Нобелова награда за физика. През същата година той прави още едно важно откритие – открива съществуването на нестабилна субатомна частица, наречена мюон.

Пол Дирак

Пол Дирак

Английският учен Пол Дирак е най-известен с работата си върху квантовата гравитация и електродинамиката. Започва научната си кариера в Бристолския университет, където изучава електроинженерство и приложна математика. Дирак завършва следдипломна квалификация в Кеймбриджкия университет, а от 1926 г. е приет в научния съвет на колежа „Сейнт Джон“. Той написва уравнението, което по-късно е наречено на негово име. Това уравнение служи за обяснение на взаимодействието между електромагнитно поле и свободни електрони и появата на двойка електрон-позитрон. 31-годишният тогава Пол Дирак получава Нобелова награда за физика за работата си.

Вернер Хайзенберг

Вернер Хайзенберг

Немският физик теоретик Вернер Хайзенберг е основен пионер в областта на квантовата механика. Учи в Мюнхенския университет и завършва докторската си дисертация по квантова теория едва на 22 години. След това младежът е поканен да работи в университета в Гьотинген, където става асистент на Макс Борн. През 1927 г. става професор по теоретична физика в Лайпцигския университет, където провежда и изследователска дейност. Хайзенберг играе водеща роля в развитието на квантовомеханичната теория, за което получава Нобелова награда за физика. По онова време младият учен е на 31 години. Освен че създава принципа на неопределеност на Хайзенберг, той има безценен принос в изучаването на феромагнетизма, субатомните частици и много други физични явления. След Втората световна война става директор на института „Макс Планк“ и оглавява работната група по ядрена физика в Германия.

Уилям Лорънс Браг

Уилям Лорънс Браг

Младият австралийски учен Уилям Лорънс Браг получава Нобелова награда за физика на 25-годишна възраст заедно с баща си Уилям Хенри Браг. От ранна възраст той проявява силен интерес към науката, за което свидетелства фактът, че Браг успява да влезе в университета в Аделаида, където на четиринадесетгодишна възраст изучава математика и физика. След като се премества със семейството си във Великобритания, продължава обучението си и завършва Тринити Колидж в Кеймбриджския университет. По време на изследванията си Лорънс Браг и баща му използват рентгенов спектрометър за изучаване на кристали и откриват закона за дифракцията на рентгеновите лъчи, за да определят позицията на атомите в кристала. През 1915 г. двамата получават Нобелова награда, а четири години по-късно Браг е назначен за професор по физика във Викторианския университет в Манчестър.

Малала Юсуфзай

Малала Юсуфзай

Пакистанско момиче става известно на 11-годишна възраст, когато започва да пише блогове за Би Би Си, в които описва живота в талибанския район Сват. Малала се бори за правата на децата и образованието на жените в Пакистан. След като правителствените сили напредват и провинцията е освободена от талибаните през 2009 г., тя продължава да. Три години по-късно училищният автобус, в който пътува Малала заедно с други деца, е нападнат: въоръжени лица прострелват момичето в главата, а други две деца са ранени. След като е откарана във военна болница, известно време е в кома, след което състоянието ѝ се подобрява и тя е транспортирана със самолет до Бирмингам. Пакистански министър задочно награждава младата активистка със Звездата на храбростта, а британската журналистка Кристин Ламб й предлага да й помогне да напише книгата си. Публикуването на биографията ѝ през следващата година е помрачено от изявлението на талибаните, че ако имат възможност, ще повторят опита за убийство, но Малала не се плаши от заплахите и не спира да се бори срещу тормоза. През 2013 г. е удостоена с две награди: наградата „Анна Политковская“ и наградата „Сахаров“. През 2014 г. 17-годишната Малала Юсуфзай споделя Нобеловата награда за мир с индийския активист Кайлаш Сатярти и така става най-младият Нобелов лауреат в историята.

Оценете статията
( Все още няма рейтинги )
Titomir Dinew

В продължение на повече от 30 години Титомир Динев, собственик на София Технолоджи Инк., е изградил солидна репутация на един от най-надеждните собственици на бизнес в България. Титомир е ангажиран с предоставянето на качествени услуги на обществото. Той вярва, че репутацията на почтеност и надеждност е ключът към успеха.
Повече за мен

Sgradaulika.info - строителство и ремонт, лятна вила, апартамент и селска къща, полезни съвети и снимки
Comments: 2
  1. Vasil

    Как успяха тези млади хора да постигнат толкова голям успех и да бъдат отличени с Нобеловата награда в такъв ранен период от живота си? Каква беше тяхната мотивация и какви пречки преодоляха по пътя си към постигнатите им успехи? Бих искал да науча повече за тяхната история и вдъхновяващите им постижения.

    Отговор
    1. Aneta Petrova

      Тези млади хора постигнаха голям успех и получиха Нобеловата награда, защото бяха невероятно мотивирани и предани на своите полета. Обикновено това са хора с необичайни таланти и изключителни познания в конкретна наука или област. Тяхната мотивация вероятно идва от страстта им към работата им и желанието да променят света.

      Препятствията, които те преодоляват по пътя си, вероятно са много. Често са изправени пред силна конкуренция и трябва да се борят със собствените си лимити. Може да се изправят пред изисквания на обществото и липса на ресурси за техните изследвания. Въпреки това, тези млади хора, благодарение на упоритостта и ангажираността си, успяват да преодоляват тези пречки и да постигнат вдъхновяващи постижения.

      Историята на тези млади хора и техните постижения са действително вдъхновяващи. Те ни показват, че възрастта не е пречка за постигането на големи неща и че ако имаме страст и ангажираност, можем да променим света. Техните истории ни показват смелост, настойчивост и научен талант, които са важни за нашата общност и напредък.

      Отговор
Добавяне на коментари